Депутатите отхвърлиха ветото на президента Румен Радев върху промени в Изборния кодекс, с част от които се дава възможност за гласуване и с бюлетини, и с машини.
Срещу ветото гласуваха 124 народни представители. Очаквано това бяха депутатите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, които обаче бяха подкрепени и от „Воля“. Въпреки че вчера на заседанието на правната комисия, на което беше гледано ветото, от партията на Валентин Марешки се въздържаха, днес услужливо гласуваха срещу ветото в полза на управляващото мнозинство.
Ветото на държавния глава беше подкрепено от 89 депутати от БСП, ДПС и независими.
Така на следващите избори в секциите с над 300 избиратели ще има възможност за гласуване и на машина, и с традиционната хартиена бюлетина, а всеки гласоподавател сам ще избира как да упражни правото си на вот.
Според президента обаче ръчното броене на резултатите от машинното гласуване на практика го обезсмисля, създавайки предпоставки за компрометиране на изборния процес.
Разгорещени дебати в пленарна зала по ветото на президента
Тезата на държавния глава защити опозицията от БСП. „Целите да компрометирате този способ за гласуване“, възрази на промените депутатът Крум Зарков по време на дебата. Той определи цялото законодателство на българския парламент като „сапунена опера“ и „драма с предизвестен край“, визирайки поредните промени в Изборния кодекс, правени в навечерието на изборите.
Според Зарков с въвеждане на смесеното гласуване няма да се преодолеят пороците на изборния процес.
Той разкритикува и решението на управляващото мнозинство да прехвърли изцяло отговорността на ЦИК за преценката дали машините да бъдат закупени или наети, както и да отговаря за тяхното съхранение и експлоатация, срещу което се обяви и президентът.
„Опитвате се да изключите Министерски съвет от процеса. Правите всичко възможно правителството да остане на страна. Търси се виновник за предварително планиран провал“, смята Зарков, според когото президентското вето е шанс законът да се преразгледа, грешките – да се проумеят.
Управляващите от ГЕРБ защитиха промените. Депутатът Александър Иванов риторично попита опозицията дали президентът Румен Радев и лидерът на БСП Корнелия Нинова са избрани с машинно гласуване или с хартиени бюлетини, защитавайки идеята за смесен вот.
„Какво толкова се напъвате с това машинно гласуване“, подкрепи го колегата му Вежди Рашидов, давайки пример, че машинен вот има в държави като Индия и Венецуела.
Той не прие аргумента на опозицията, че протестиращите граждани също настояват за промяна в изборния процес.
„Народът, който е на паветата, а онзи народ, който е на работа – не ви ли интересува този народ? Защо не ходите между тях“, попита Рашидов от трибуната.
Председателят на правната комисия Ана Александрова пък се позова на доклад на ЦИК от предходни избори, според който, в секциите с машини само около 27% от гласоподавателите са предпочели да гласуват на тях.
Въвеждането на хартиената бюлетина е по искане на избирателите, заяви по време на дебатите председателят на парламента Цвета Караянчева.
От ДПС изразиха подкрепа за ветото и очаквано се обявиха против промените.
„Невалидните бюлетини не са функция от начина на гласуване. Те са функция от това, че всички вкупом прегърнахте идеята, че преференциите са нещо хубаво. Не са! Всички невалидни бюлетини се дължат на преференциалния вот“, аргументира позицията на партията Йордан Цонев.
Той даде пример с традиционно големия процент сгрешени протоколи от секционните избирателни комисии и допълни:
„За това искахме 100% машинно гласуване, за да няма намеса при броенето в комисиите. С тази поправка вие ликвидирате тази опция. Ще се брои пак на ръка, ще имаме пак същите дефекти“.
С настоящите промени депутатите окончателно решиха още да падне забраната за провеждане на национални референдуми по въпроси, които са от компетентността на Велико народно събрание