Дотук ли стигнахме… Да тръгва война в Европа, да върнем бомбоубежищата в употреба, бомбоубежищата… Да напълним с кръв онова, което мислехме за история и литература. Понеже се занимавах дълго с миналото и подобни неща в един роман – никоя война с миналото и за миналото не е спечелена.
Никоя война изобщо не може да бъде спечелена. Войната е срив в човешкото време, срив в човешкото изобщо. Путин поиска да върне Европа първо преди 1997-а, после преди разпада на ссср от 1989, а всъщност е искал да стигне до 1939. Винаги ли ще сме в навечерието на 1939-а? Дори часът на атаката е същият като на 1 септември. Кога едно всекидневие става (пак) история… И защо – след всичко, което вече е било. Някъде не разказахме добре. Защото много хора още харесват диктатори, тук включително.
И какво да кажа на дъщеря си довечера, след като всяка нощ й обещавах, че война няма да има.
Koментарът е от Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията.
