Войната в Украйна – съдбоносна възможност за България за енергийна независимост от Русия

Доставките на свежо ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“ например, осигурявани досега от руската ТВЕЛ, почти сигурно ще се разнообразят от 2024-та нататък с нови доставчици като „Уестингхаус“ и „Фраматом“, но сега не са на дневен ред.

Като цяло става дума не просто за обикновена смяна на едни търговски договори с други, а и за отстраняване на инструменти за външнополитическо влияние, зависимости и корупция. Иначе казано: предстои катаклизъм. Но диверсификацията има големи шансове да се случи точно сега, защото са налице факторите за нея – политическа воля, инфраструктура и технологии.

Колко силна е политическата воля

Още преди Русия да обяви едностранно спирането на доставките на природен газ за Полша и България заради отказ да плащат в рубли, се появиха изявления на управляващи, че договорът с „Газпром“ няма да бъде подновен. Контрактът изтича в края на 2022 година. На състоялата се наскоро министерска среща за регионалното сътрудничество за енергийна сигурност в София вицепремиерът Асен Василев потвърди, че България се подготвя за спиране на природния газ от Русия: „Виждаме как газът се спира без причина. Ако обединим действията и по отношение на електроенергията, може да диверсифицираме региона и завинаги да приключим зависимостта от Русия“. Енергийната диверсификация е впрочем и една от темите, които премиерът Кирил Петков ще обсъди по време на своето работно посещение в САЩ.

Дали руският газ ще присъства в бъдещия микс – това няма да е лесно решение, тъй като зависи как управляващите ще оценят тежестта на геополитическия риск. Някои анализатори смятат, че може да се договорят 25-30% от количествата, необходими за България, която потребява малко над 3 милиарда куб.м. годишно. Други – че е безсмислено и вредно да се купува руски газ в бъдеще, тъй като договорът с Азербайджан е за 1 млрд. куб.м. годишно за 25 години, т.е. до 2045 година. Останалите количества може да се осигурят с внос на втечнен газ.

Но в управляващата коалиция не са единни относно руския газ. БСП, която се противопостави и на изпращането на оръжие на Украйна, смята, че българският национален интерес е да се преговаря с „Газпром“. „Нито без руски газ ще можем, нито без руски петрол“, заяви по БНТ преди ден председателят на ПГ на „БСП за България“ Георги Свиленски. Позицията на социалистите е, че няма кой друг да достави газ и петрол „на достъпни цени“. Министърът на енергетиката, който е от квотата на ИТН, обаче смята, че „България може да се раздели с руския газ“, което се подкрепя и от „Демократична България“ (ДБ).

Колко твърда ще е коалицията, ако БСП пак постави червена линия, както при намерението за оръжейни доставки на Украйна? Президентът Румен Радев също е изказвал подкрепа за руския газ, макар и косвена, с мотиви като на социалистите – че е важно икономиката и потребителите да получават евтин газ и че България е много по-зависима от руските енергийни суровини, отколкото западните държави.

Инфраструктурата вече е налична

Ако през мрежите си за влияние Русия може да упражни натиск върху политическата воля в България, то при изграждането на инфраструктура нещата стоят другояче – тя (вече) не може да бъде блокирана. Дали интерконекторът с Гърция ще тръгне по-рано или по-късно тази година – все ще тръгне. Тази тръба с първоначален капацитет от 3 милиарда куб.м. свързва директно българския пазар с Южния газов коридор, по който тече каспийски газ. Терминалът в Александруполис, Гърция, в който България притежава 20%, се очаква да бъде пуснат в експлоатация в края на 2023 година. А през май месец България и Румъния ще получат втечнен газ чрез терминала в Ревитуса, който Гърция планира да разшири, като добави плаващ резервоар. Доставката е на МЕТ Energy Trading Bulgaria.

Енергийната диверсификация на България не може да бъде отделена от европейския план за независимост от руски горива. Цела е до 2030 година ЕС, който е зависим на 40% от руския газ, да осигурява синьо гориво от доставчици, които не са руски, да увеличи вноса на втечнен газ и да ускори производството на възобновяема енергия. За най-бедната държава в Общността големият въпрос е: на каква цена.

Пак за шистовия газ

Спрените руски доставки съживиха темата за шистовия газ в България, спряна през 2012 година с безсрочния мораториум, наложен от парламента върху проучванията и добива на шистов газ и нефт чрез технологията фракинг. Забраната дойде след протести на еколози заради опасения за околната среда. Но след като „Газпром“ спря доставките на газ, канадската Trillion Energy подновява проучванията за природен газ и петрол край Добрич, в блок „Вранино“.

В предаването „120 минути“ по bTV енергийният експерт Иван Хиновски съобщи, че Северозападна България разполага с 480 млрд. куб.м. шистов газ, цитирайки доклад на американска компания от 2011 година. Тези обеми били „складирани“ в Етрополската формация – районите на Луковит, Ъглен, Пещене, Врачанско. „Тази информация събуди изключително сериозни тревоги в „Газпром“. Това беше тревожна информация и аз имам своя информация, че „Газпром“ направи така, че България да остане изцяло зависима от руски газ“, заяви още Хиновски.

Темата още е извън парламента. Министър на околната среда в правителството е Борислав Сандов, който през 2012 година беше един от лидерите на протестите срещу шистовия газ. Сандов зае поста от квотата на ДБ, в която влиза и Зелено движение, на което е съпредседател. Сандов смята, че шистовият газ не е решение за диверсификация и мораториумът не трябва да пада.

Какво става с петрола

Замяната на руския петрол обаче среща съпротива от самите управляващи. Руската компания „Лукойл“, която е собственик на бургаската рафинерия „Нефтохим“, има близо 70% дял от пазара на едро и монопол при акцизните складове. По данни на агенция „Ройтерс“ в микса на рафинерията делът на руския нефт „Уралс“ e 60%.

„Технологично „Лукойл“ може веднага да започне да работи с различен от руския петрол, но това крие рискове от обгазяване на Бургас и проблеми за околната среда“, заяви по БНТ вицепремиерът Асен Василев. Той припомни позицията на България по отношение на петролното ембарго: „Ако има дерогация, искаме да сме включени, ако не – няма да подкрепим санкциите“. Същевременно срещата на посланиците на страните членки на ЕС в Брюксел в неделя, на която трябваше да се обсъди руското петролно ембарго, завърши без резултат. Вече се появиха първи коментари как без руски петрол горивата в България ще поскъпнат повече, отколкото в другите страни от Европа.

Междувременно представителят на държавата в „Лукойл“ – Красимир Първанов, който държи т.нар. „златна акция“, заяви пред сайта „Медиапул“, че ако спрат напълно руските доставки, рафинерията може да спре работа. Първанов е бивш изпълнителен директор на НЕК, уволнен през 2011 година от тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков. Причината е, че без да е упълномощен, подписва анекс 12 в преговорите с руската „Атомстройекспорт“. Така България е обвързана да подпише окончателното споразумение за изграждането, доставката и строителството на два реактора в АЕЦ „Белене“.

Противоположна позиция изрази във Фейсбук Никола Янков, бивш зам.-министър на икономиката, който е бил и в ръководството на една от големите петролни компании в България, и в надзорния съвет на „Нефтохим“, написа във Фейсбук следното: „България няма нужда и не зависи от руски нефт. „Нефтохим“ може да преработва всякакъв нефт. Може и да не работи изобщо, ако „Лукойл“ реши да го спре. Това няма да предизвика дефицит на горива в страната, нито ще вдигне цените. И в момента много от големите вериги внасят горивата си от Австрия, Гърция, Румъния“. Според Янков ветото, с което България плаши в Брюксел, е „чиста проруска политика и граничи с предателство“.

Да, енергийните зависимости се разкъсват мъчително. Но е възможно.

Още актуални коментари – четете тук