„Всеки творец трябва да вдъхнови нещо от живота. Тогава се ражда концепцията за творбата“, заявява скулпторката Васка Емануилова в интервю за вестник „Поглед“ през 1981 г., когато се отбелязват 120 години от нейното рождение.
Васка Емануилова (1905-1985) е родена на 25 декември 1905 г. в село Комщица, Софийска област. Тя е сестра на микробиолога акад. Игнат Емануилов (1906-1966).
На въпрос на вестник „Кооперативно село“ от 1984 г. относно значението на родния край, скулпторката споделя: „Когато попитали един българин за най-прекрасния край на света, той отговорил: „България е най-красива страна, а най-прекрасното в България е моето село“.
През 1922 г. тя постъпва в Художествената академия в София, където изучава скулптура под ръководството на проф. Иван Лазаров. Още по време на обучението си, вдъхновена от него, тя развива теми, свързани с селския труд. През 1925 г. печели награда на конкурс в академията с композицията „На нивата“. След завършването си през 1927 г. Васка не може да си позволи частно ателие и остава да работи в академичните помещения. През 1930 г. заедно с младата скулпторка Мара Георгиева (1905-1988) наемат общо ателие, в което творят дълго време.
В София Васка живее в района „Хаджи Димитър“, което й дава възможност да наблюдава отблизо градските работници. Винаги с блокнот под ръка, тя записва видени на улиците моменти от техния труд, които използва за своите скулптурни творби.
Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници
През 1931 г., заедно с Мара Георгиева, Васка Емануилова основава Дружеството на новите художници.
След като изработва портрет на съпругата на секретаря на френското посолство у нас, тя получава тримесечна стипендия за специализация по скулптура в Париж през 1939 г. В Париж тя посещава музеи и изложби, учи от работите на великите творци, съхранени в Лувъра, и се завръща с множество скици.
Творческата й дейност започва в края на 20-те и началото на 30-те години, в период когато работническата класа става централна тема за много прогресивни художници. Пътят на Васка в изкуството е изключително разнообразен.
В ранния си период Емануилова създава серия произведения с трудова тематика
Тя работи с гипс, бронз и теракота, като се фокусира основно върху малката пластика, включваща голи тела, исторически и битови композиции, както и портрети.
Композициите „Опват се мишци железни“ и „Позив“, изработени през 1932 г., представляват ранни творби на Емануилова, които отразяват живота на работническата класа и слагат основите на редица произведения с трудова тематика, които тя развива през следващите години. Композицията „Позив“ улавя художествено организираната борба на работниците, която е в подем в началото на 30-те години.
Портретите в нейното творчество се отличават със солидна конструкция и показват нейния усет за пластичност. Васка умее да проникава в характера на моделите си, да акцентира върху важни особености на формата и да придава на творбите си качества, които ги правят незабравими.
Тя подхожда към голото женско тяло с реалистичен поглед, отлично осъзнавайки спецификите на този жанр и влиянието му върху формирането на естетическия вкус. За Васка човешкото тяло е безкраен източник на вдъхновение.
Тя участва в колективни художествени изложби през 1928, 1929 и 1930 г.
През 30-те години Васка и Мара Георгиева се включват в множество конкурси за паметници, като печелят награди. Емануилова остава известна като майстор на портрета и изящните теракотени фигури.
Скулпторката твори и през епохата на социалистическия реализъм
След 9 септември 1944 г. Васка Емануилова става активен участник в изграждането на новата социалистическа култура, която се основава на принципите на социалистическия реализъм. Тя активно участва в конкурси за паметници на съветските войници и антифашистите, както и в колективни художествени изложби. Нейните творби „Септември 1923 г.“ (1946), „Разстрел“ (1947) и „Септември 1923 г.“ (1953) продължават революционния дух на българското изкуство, който започна през 30-те години. Сред произведенията, отразяващи трудовата ежедневие на народа, се отличават „Трамвайни работници“ (1947), „Жетварска песен“ (1955) и „Обявено съревнование“ (1958). Творбите й излъчват нестихващ оптимизъм и радостта, която трудът носи на свободния човек.
Най-впечатляващата работа на Васка Емануилова в монументалната скулптура е централната група на Паметника на съветската армия в София, която тя създава в сътрудничество с Мара Георгиева през 1953 г.
На 18 март 1956 г. и на 12 април 1976 г. в София са проведени нейни юбилейни изложби.
„По прост и ненатрапчив начин, Васка Емануилова дари всичките си творби на Софийската община“, коментира проф. Светлин Русев в интервю за вестник „Земеделско знаме“ от 1984 г. по повод откритията на постоянната експозиция „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия (СГХГ).
На 2 април 1984 г. в София бе открита постоянна изложба с нейни произведения в СГХГ. В експозицията са включени 90 скулптури, 35 рисунки и 48 акварела, дарени от нея на общината. Заради реституция филиалът беше затворен за 12 години, но през декември 2006 г. е възстановен като галерия „Васка Емануилова“ на бул. „Янко Сакъзов“ 15.
Васка Емануилова е удостоена с ордена „Червено знаме на труда“ (1959), званието „Заслужил художник“ (1963), титлата „Народен художник“ (1974), ордена „Народна република България“ – първа степен (1974) и званието „Герой на социалистическия труд“ (1981).
Васка Емануилова умира на 11 юли 1985 г. в София.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
/ДВ
Използвани източници: Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 5, с. 1955-1956; сп. „Изкуство“, бр. 2, 1956, с. 48-52; сп. „Изкуство“, бр. 7, 1964, с. 5-10; сп. „Наша родина“, бр. 2, 1961; Каталог от юбилейна изложба – март 1976; в. „Поглед“, бр. 20, 18.5.1981; в. „Кооперативно село“, бр. 115, 15.5.1984; https://veg.sghg.bg/history/
https://web.archive.org/web/20080226174100/http://www.duma.bg/2006/0806/230806/kultura/cul-4.html
