Явно демократичната общност е разделена между реалисти и моралисти.
Реалистите преглъщат сглобката и нейната висока цена за ПП-ДБ, заради България.
Моралистите – погнусени от изпирането на двама души – предпочитат опозиция на висока цена за България, заради ПП-ДБ.
Добрата новина е, че реформаторите вече са минавали през такива моменти в Прехода и можем да се поучим от този опит.
А той е недвусмислен – всяка фаза на Прехода е започвала след договаряне на реформатори и Статукво.
Първата фаза (1989-1996) – политическият преход от еднопартийна тоталитарна държава към плуралистична многопартийна демокрация започна с Кръглата маса между реформатори и Статукво през 1990 г, на която бяха уговорени първите свободни избори.
След като бе приета Конституцията, реформаторите дойдоха на власт без свое мнозинство и опитаха силово да смачкат Статуквото, като приеха редица закони и действия срещу него.
В резултат, паднаха от власт след 9 месеца. След това бяха твърда опозиция на Статуквото до 1994 г, когато загубиха драматично следващите избори и качиха Жан Виденов във властта със собствено мнозинство.
Втората фаза (1997-2008) – икономическият преход от държавно-планова към пазарна икономика започна след историческия компромис между реформатори и Статукво на 4.2.1997 г., когато Статуквото сдаде властта, но при неясни условия.
В следващите години на самостоятелно реформаторско управление не само, че никой не водеше битка със Статуквото чрез институциите, не само то спечели от приватизацията, но дори подкрепи членството в ЕС и НАТО – явно това е бил правилния път избран от Иван Костов.
Който предпочете да изгради новите институции на държавата и нейната интеграция в ЕС вместо съдебните битки.
Третата фаза на Прехода (2009-…) е преходът към правова държава. Той продължава и до момента, не защото реформаторите нямаха послания, с които да спечелят мнозинство за такъв преход и до ден днешен.
А защото заради успешния икономически преход и вече в ЕС – повече никога не успяха да спечелят социалния масов вот. Не успяха и да договорят Прехода през 2015 г.
Но успяха сега. Защото преходът към правова държава не се заключава в това да хвърлиш ББ и ДП в затвора, макар че и това се опита – и в резултат, отново падане от власт след няколко месеца.
Присъдите трябва да са резултат от завършилия преход. А за да завърши той, трябва да се изгради първо архитектурата на съдебната система, която да налага правилните хора, вместо те – както се случваше досега – да са чуждо тяло, което системата абортира.
Преходът продължава и ще е успешен не толкова, ако сегашните лица на Статуквото попаднат в затвора, а ако Статуквото спре да се възпроизвежда. Затова е фундаментално важно какви хора ще влязат в съдебната система и регулаторите.
Тогава ще спрем да говорим за “изпиране” или не на този или онзи.
Защото това няма да е работа на политиците, които трябва да търсят мнозинства без да се страхуват от набеждаване в аморалност.
А на съдебната система, която ще има достатъчно време до изтичане на давността на престъпленията през последните години.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
