Плащаме тежка цена за това, че от самото начало на посткомунистическия преход не поставихме демократизацията на нейната естествена основа – революция за национална еманципация от чуждо имперско владичество.
Дадохме контрола върху идеите на националната демокрация в ръцете на отбранителни националисти с агентурен произход и на откровени, маскирани като „национално мислещи“ прислужници на мутиращия великодържавен интерес на Москва.
Нашите партньори в останалата част на бивша Източна Европа не допуснаха тази грешка. Те проведоха национални демократични революции за възраждане на националния суверенитет, освободен от имперски контрол.
От тази база те поискаха членство в ЕС и НАТО като международни гаранти за новопридобитото си национално самоопределение.
Затова днес ние не можем да направим нито крачка по пътя на своята същинска национална еманципация, без да бъдем „опаковани“ от нашенските адепти на великодържавната пропаганда като „предатели на историята“, „национални предатели“, „служители на чужди интереси“.
Крадецът вика „дръжте крадеца“ и лошото е, че го прави доста убедително. Ако унгарци, чехи и поляци осъществиха своя демократичен преход успешно, то една от основните причини за това е, че го представиха като антиколониална – анти имперска революция против удушаващата хватка на Кремъл.
„Товарищи – конец“, гласеше най-популярния плакат на първите демократични унгарски избори.
Митология са упоритите твърдения, че българинът бил русофил, затова не било възможно у нас да посочим корена на злото. Ако българинът беше толкова ентусиазиран русофил, великодържавната пропаганда и нейната локална медийна прислуга щеше ентусиазирано да рекламира Русия като мечтана цел за българското обществено развитие – в посока Евразия.
Но хибридните стратези не правят нищо подобно – те мълчат за това какво е днес Русия. Вместо това те яростно бичуват „цивилизационния разпад“ на Запада, към който голямото мнозинство българи избра свободно да принадлежи.
Откакто се помня, Западът „загнива“. Проблемът е в това, че омерзената от руско-българска олигархична корупция и пладнежки грабеж маса обикновени българи бе накарана да повярва, че източникът на нейните проблеми – поляризация и неравенство, липса на справедливост, корупция и грабеж по високите етажи на властта – е на Запад, а не на Изток.
Перверзната природа на тази масова обществена манипулация се проявява пред очите ни в многообразни реакции срещу демонтирането на МОЧА. То било „варварство“, „фашизъм“, „безотговорност към историята“ и „неблагодарност“ към „двойните освободители“.
А унищожението на огромен брой български паметници на възрожденци, загинали във войните бойци, стотици църкви и манастири, бруталното префасониране на българската история и националните ни ценности през цялата втора половина на 20 век и до ден днешен – това не е варварство и предателство!
За успехите на великодържавната пропаганда основна вина има българския политически и обществен елит, който изповядва ценностите на национална независимост, демократично устройство и естествена принадлежност към Европа на българския национален проект.
Колцина от нас владеят дарбата да обяснят на българските граждани, че в продължение на много десетилетия враждебни имперски интереси им представят черното за бяло и обратно?
Е, ако не можем да го обясним – или просто убедително да го покажем, ще трябва да изтърпим как четирихилядниците успешно опаковат преместването на МОЧА в музей като „предателство“, а изкореняването на българската държава, ликвидирането на националния елит и заличаването на българската национална памет – като „второ освобождение“, като „подарък“ на опустошителната сталинистка инвазия за българските „братушки“.
Василий Българоубиец оставил на сто души Самуилови воини по един едноок – да ги води. Трудно ми е да преценя колцина от нас запазиха по едно или по две очи след опустошителното ослепяване на българите, започнало с „второто освобождение“. Само че и зрящите са безпомощни да водят заслепените от великоимперската пропаганда по пътя на разума и на достойното битие и бъдеще за България.
Един народ става нация когато солидарно споделя важните за своята идентичност ценности и перспективи за бъдеще. Ние сякаш вървим в обратната посока – към все по-голямо разделение и поляризация. Втори Паисий ли чакаме или „трето освобождение“…
Коментарът на политолога Огнян Минчев е публикуван в профила му във Фейсбук.
