Сръбският президент Александър Вучич свика кризисна среща, след като през нощта на 10 срещу 11 август над 100 хил души протестираха по улиците на Белград срещу проект за добив на литий. В ранните часове на 11 август в сградата на президентството се проведе заседание на кризисен щаб, оглавяван лично от Вучич.
На 10 и 11 август десетки хиляди души се събраха в Белград на протест срещу добива на литий в Сърбия въпреки предупрежденията на официални представители, че има предполагаем заговор за сваляне на популисткия президент Александър Вучич и неговото правителство.
Снощи, президентът на Сърбия Александър Вучич, който е в близки отношения с руския президент Владимир Путин, заяви, че руските служби за сигурност са го предупредили, че в Сърбия се готвят масови безредици, чиято крайна цел е държавен преврат и свалянето на легитимната власт на страната, информира сръбското издание „Новости“.
По-рано „Новости“ писа, че представители на опозиция в Сърбия са готови да използват планираните протести в Белград срещу добива на литий в страната, за да елиминират държавния глава.
“Получихме официална информация от Руската федерация, предадена по официални канали. Ангажирани сме с това. Службата за разузнаване (BIA) е компетентна и хората, които са специалисти в това си вършат работата,“ каза снощи Вучич в отговор на въпрос на журналист.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова предупреди по-рано тази седмица за „опит за дестабилизация на Сърбия“. Захарова посочи, „че по вече създадена схема сега се използва въпросът за експлоатацията на литий и под прикритието на екологични опасения се провежда подривна акция срещу държавното ръководство с цел ескалиране на ситуацията“.
„Анализът на текущата ситуация в приятелска Сърбия показва многократни опити на определени злонамерени сили да активират известния разрушителен арсенал с цел подкопаване на вътрешнополитическата ситуация в тази страна“, заяви Захарова.
Сръбски правителствени служители и контролирани от държавата медии започнаха мащабна кампания срещу протеста, сравнявайки го с въстанието на Майдана в украинската столица Киев, което доведе до свалянето на тогавашния проруски президент на страната Виктор Янукович през 2013 г., посочва АП.
По повод на тази информация вицепремиерът и бивш шеф на БИА Александър Вулин заяви, че Вучич не е Виктор Янукович и го помоли да не допуска в Сърбия да се осъществи преврат. „Сърбия и историята няма да му простят, ако в Сърбия се случи Майдан или 5 октомври и се повтори окупацията на Сърбия“, каза Вулин. Той заяви, че сръбският президент не трябва да „повтаря грешката на Слободан Милошевич и да не позволява на чужденци и местни мръсници да вземат властта със сила“.
Снощи в Белград се проведе многохиляден протест срещу управлението в страната и плановете за добив на литий и бор. Бяха блокирани две гари, магистрала и главния мост над река Сава. Протестът бе кулминацията на около 50 демонстрации, които се проведоха в Сърбия от края на юни, тъй като вчера изтече 40-дневния срок, в който правителството можеше да приеме забрана за геоложки проучвания и добив на литий и бор в Сърбия.
Припомняме, че отношенията между Сърбия и Русия са близки още от разпадането на Югославия през 90-те години. Тогава Русия се противопостави на бомбардировките на НАТО върху Сърбия през 1999г., извършени заради репресиите на Белград срещу етническите албанци в Косово. Путин се оплака горчиво от бомбардировките на НАТО, които не бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН, и същевременно ги цитира в опит да оправдае инвазията си в Украйна.
Москва беше мощен и вокален съюзник на Белград в отхвърлянето на декларацията за независимост на Косово от Сърбия от 2008 г. и блокирането на Косово от присъединяване към международни организации. Путин е посещавал Сърбия няколко пъти и е бил топло посрещнат, като приятел на страната, както от политическото ръководство, така и от голяма част от населението. Като събратя славяни и православни християни, много руснаци и сърби виждат себе си като традиционни съюзници и културно близки народи.
Източник: БТА, БГНЕС
Още международни новини – четете тук
