Ръчно боядисани с натурално индиго и изтъкани на стари тъкани, японските дънки привлекат все повече фенове, които не се колебаят да платят за качествени спортни панталони, съобщава Франс прес.
В малкия завод на „Момотаро джинс“ (Momotaro Jeans), разположен в Югозападна Япония, Йошихару Окамото старателно потапя памучни конци в тъмносиня боя, която оцветява ръцете и ноктите му, повтаряйки действието многократно.
Памукът пристига от Зимбабве, а използваното натурално индиго се отглежда в Япония – цветът му е далеч по-ясен от синтетичните версии, твърди Окамото.
Тази техника, която той описва като „времеемка и скъпа“, е била често използвана за боядисване на кимона през периода „Едо“ – от 17 до 19 век.
„Момотаро джинс“, основана през 2006 г. от „Джапан блу“ (Japan Blue), е една от многобройните компании за дънки, разположени в Коджима, известен морски курорт, известен с отличното качество на ръчно изработените си стоки, и предлагането й е радикално различно от американските масово произведени дънки.
„Ние сме изключително стриктни относно всеки аспект на производствения процес“, сподели президентът на „Джапан блу“, Масатака Судзуки.
Това включва „качество на шиене и боядисване“, което задължава използването на традиционни умения на местните занаятчии.
Ръчно изтъкани дънки
Тази специализация има своята цена. Основните модели на „Момотаро“ се предлагат на цена около 185 евро (30 000 йени). Най-скъпият модел, тъкан ръчно на адаптиран луксозен стан за кимона, струва над 1200 евро.
Съответстващи на линията на японските марки деним от висок клас като „Евизу“ (Evisu) и „Шугър Кейн“ (Sugar Cane), интересът към „Джапан блу“ нараства и на международно ниво.
Износът представлява в момента 40% от общите продажби на дребно, а компанията наскоро откри своя шести магазин в Киото, ориентиран главно към заможни туристи.
Производството на дънки в Япония разцъфтя в началото на 60-те години на миналия век в Коджима, която има дълга традиция в отглеждането на памук и текстилната промишленост.
През периода „Едо“ в града се произвеждали тъкани въжета за самураите, с които да привързват дръжките на мечовете си. По-късно се насочва към производството на „таби“ – японски чорапи, при които палецът е отделен от останалите пръсти, и впоследствие на училищни униформи.
Денимът от Коджима е избран от международни луксозни модни марки.
Пазарът на японски дънки „расте през последните 10-15 години“, споделя Майкъл Пендълбъри, шивач, който управлява ателие за поправки във Великобритания под името „Деним доктър“ (The Denim Doctor).
Въпреки че тези панталони са завладяли сърцата на любителите на дънки в Западния свят, те остават „недостъпни за много хора“ и носят „нишова“ репутация, отбелязва Пендълбъри.
„Масово произвежданите марки дънки като „Ливайс“ (Levi’s), „Дизел“ (Diesel ) и „Ранглър“ (Wrangler) са най-популярни, но аз считам, че най-високото качество все пак остава в японските“, добавя британецът, който вижда потоците на туристи и слабостта на йената като допълнителна възможност за японските производители.
Използването на стари, шумни совалкови тъкачни машини, които функционират с една четвърт от капацитета на съвременните тъкачни станоши, също подсилва репутацията на „Момотаро джинс“.
Тези станции, произведени през 80-те години на миналия век, често се счупват, а единствените хора, които знаят как да ги ремонтират, са на възраст над 70 години, споделя Шигеру Учида, майстор-тъкач в „Момотаро“.
„В Япония са останали само няколко“, защото те вече не се произвеждат, обяснява 78-годишният Учида, като се движи между машините.
Въпреки сложността на тези устройства, той твърди, че платът, който произвеждат, си заслужава: „Материята е много мека на допир и след като бъде преобразувана в дънки, е издръжлива и дълготрайна.“
