В 6 от 10-те категории, които Евростат следи (храни и безалкохолни напитки, алкохол и цигари, облекла, транспорт, електроника, ресторанти и хотели и др.), цените в България са най-ниски спрямо останалите страни от ЕС, коментира икономистът от ИПИ Явор Алексиев, по повод данните на ЕК за потребителските цени през 2016-та. При останалите 4 групи доближаваме средните за общността ценови равнища, но пак сме сред страните, където е най-евтино.
ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ
Покупателната способност, у нас е над 40 процента от средната за ЕС, уточнява още Алексиев, но тя не е еднаква за цялата страна:
В София нивото на заплащане и производителността на труда са съпоставими със средното за ЕС. Това не означава Лондон или Берлин, а някой средноевропейски голям град – приблизително такъв е стандартът в столицата. Разбира се, когато говорим за други райони от страната, нещата изглеждат по различен начин.
България продължава да е най-бедната страна, както по покупателна способност на населението, така и като номинални доходи. Затова и не е изненадващо, че при по-голямата част от категориите, цените у нас са по-ниски. И както напоследък се говори – това оказва влияние и върху качеството на някои от продуктите, които закупуваме.
ХРАНИ И СТОКИ
При храните има две страни – Полша и Румъния, в които цените са по-ниски отколкото в България. Това според Алексиев се дължи на диференцираната ставка за ДДС, която е в сила двете държави. У нас при храните няма по-нисък ДДС. Нещо повече, уточнява експертът, 20-те процента ДДС, които се прилагат в България са по-високи от средното данъчно облагане на храните в ЕС.
По думите му, по отношение на храните се наблюдава и най-голямата разлика в стандарта на живот между нашата и останалите страни от ЕС, тъй като все още голяма част от структурата на доходите на българските домакинства е насочена към закупуването на храни. Тази част намалява през последните години, но остава значителна, на фона на разходите на домакинствата в другите европейски държави.
Данъчната политика и по-специално 20-те процента ДДС оказва влияние и върху цените на транспорта, но при формирането им влияние оказва и ниският акциз. България е на 8-мата страна с евтин превоз. Най-ниска е цената му в Чехия, а преди нас са Словакия, Полша, Литва, Румъния, Латвия и Естония.
УСЛУГИ
Големите разлики между България и останалите страни от ЕС са по линия на цените на услугите, или на т.нар. нетъргуем сектор, който не може да си изнесе продукцията. такива са, напр. фризьорските услуги.
Един фризьор може да вземе 5 лв., защото пазарът му позволява полкова, пояснява Явор Алексиев. За да вземе 10 евро, той трябва да отиде в чужбина. При търгуемия сектор, към който спадат различните видове стоки (вкл. храните), цената не се влияе толкова от покупателната способност, защото продуктът може да се пренася през границите, категоричен е анализаторът:
У нас хотелите и ресторантите са най-евтини, защото отразяват покупателната способност на местното население. Затова сме най-добрата страна за живеене в ЕС, защото имаме най-ниски цени, но разликата идва основно от сектора на услугите.
ДОХОДИТЕ
Макар и бавно доходите ни нарастват, казва анализаторът:
Това означава, че със една средна работна заплата през 2015-та в България, може да се купят два пъти повече стоки и услуги, отколкото през 2001-ва, което е почти 40 процента от покупателната способност на населението в Италия и Испания.
Това важи и за МРЗ, която през последните години нараства значително. През последните години в страните от Южна Европа се получава „затваряща се ножица“, т.е. снижаване на доходите. Много от тях минаха тежко през кризата и продължават още да са изправени перд затруднения. Това важи за Испания, Италия, Гърция. В България се наблюдава стабилност, за разлика от тези страни, където има спад. У нас може покупателната способност и стандартът да са по-ниски, но се оказахме на по-стабилна основа, в сравнение със страните от Южна Европа, които в един момент се оказаха прекалено зависими от цялостното състояние на ЕС и от притока на инвестиции и разбира се – плащат си и за част от фискалните безумия.
Средната брутна заплата през миналата година и в частния, и в обществения сектор е малко над 1000 лв., а през 2017-та се очаква да надхвърли тази граница, твърди Алексиев.
Но ако разгледаме разпределението на доходите, се вижда, че едва 30 процента от работещите българи вземат равно или по-голямо от средното заплащане. У нас се наблюдава все по-голямо неравенство в заплащането: все по-малко българи вземат средното или по-виско заплащане. Този процес се наблюдава и в други икономики, като основната причина за влошаването на жизнения стандарт е образованието. С всяка следваща година цената на ниското образование става по-висока: все по-голяма е разликата в заплащането между квалифицираните и неквалифицираните на пазара на труда, предупреждава анализаторът.
