ДВ: Напоследък Вие сте много популярен, станахте любимец на медиите. На какво го отдавате?
Явор Божанков: Бях изключен от парламентарната си група, и то за една позиция, която не съм очаквал, че ще предизвика такива големи вълнения. За мен тези позиции бяха най-естественото нещо – не само за Украйна, но и за хартиената бюлетина. Аз открай време ги защитавам. Просто в момента ситуацията е такава.
ДВ: Ще участвате в изборите като кандидат на ПП и ДБ. С коя от включените формации Вие лично се идентифицирате: с ПП, с „Да, България“, с ДСБ, със Зелените?
Божанков: Водещата причина изобщо да се включа в тези избори е това обединение. Защото ако трябваше да участвам в изборите като представител на една политическа сила, може би нямаше да го направя. Аз и сега критика ще отнеса, защото съм бил в една формация, която ме изключи, а сега пък продължавам с друга. Но аз и сега съм си гражданска квота, а в тази коалиция наистина, както казахте, има различни участници. Ето, Зелените: те не са нито леви, нито десни. Или пък друго: ако ПП имат леви социални политики в определени насоки, то има и десни партии в тази коалиция. Всъщност тя има една важна цел: да спре реставрирането на режима на Бойко Борисов и връщането му на власт и да осигури съдебна реформа. Това ще бъде и първият ни законопроект. Те са преценили, че аз съм подходящ с оглед на тези важни цели – и ме поканиха. А аз съм им благодарен и се надявам, че в крайна сметка резултатът ще бъде положителен и обединението ще стане първа политическа сила.
ДВ: Ако това се случи наистина през април и Ви предложат министерски пост, ще го приемете ли?
Божанков: О, не мога дори да си го помисля това. Сега съм фокусиран главно върху една много проста задача, която обаче май се оказва не толкова проста. На мен ми се струва много ясно кой е от добрите и кой от лошите. Кой иска България да се развива като западна страна – и кой иска като източна? Кой иска правосъдие – и кой иска беззаконие? Явно обаче отговорът не е толкова очевиден, защото проучванията показват, че ГЕРБ са ако не първи, то поне близо до първата позиция. И тази кампания буквално ще реши бъдещето на България. Така че аз ще дам цялата си енергия за това ГЕРБ да не бъде първа политическа сила и ще добавя своя скромен принос, доколкото силите ми позволяват.
ДВ: А имате ли гръбнака съвсем ясно да кажете кои са добрите и кои са лошите? Днес вече за втори път правите това разграничение на „добри“ и „лоши“…
Божанков: Първо – и това много обърква избирателя: в политиката има образувания, които променят позиции, променят ориентация и променят генерално посоката. И ако аз съм изключен от моята парламентарна група, заради – хайде да не изброявам пак какви теми – то тези теми бяха категорично защитавани от политическата сила, от която тогава бях народен представител. Но ето, че тя смени позициите си. И ако в кабинета „Петков“ и в онази коалиция аз имах надеждата, че добрите сили надделяват окончателно, то ето, с преориентацията само на една партия, която се прехвърли от старите си коалиционни партньори ПП и ДБ към ГЕРБ и ДПС, видяхме, че балансът на силите беше променен и ГЕРБ вече имат мнозинство – благодарение на БСП: да приемат промените в Избирателния кодекс, които са абсолютна подигравка с изборните права. С две думи: пределно ясно е, че на тези избори от едната страна е така наречената коалиция “хартиена бюлетина“ или даже по-актуално „Магнитски“, там са ГЕРБ и ДПС. А според мен категорично и „Възраждане“, макар че те са някакъв такъв нежелан, скрит партньор. Обаче: ГЕРБ провалят пътя на България към еврозоната, не приемайки ключови закони – и „Възраждане“ празнуват победа. ГЕРБ и БСП блокират съдебната реформа – „Възраждане“ правят едни предложения, които „случайно“ другите приемат. Аз в такива случайности не вярвам и смятам, че и „Възраждане“ е част от тази конфигурация. От другата страна остава точно това обединение от няколко партии и неправителствени организации. Така че изборът ще бъде между тези две.
ДВ: Г-н Божанков, напоследък все повече се тревожим от фалшивите новини, наболял е проблемът с каналите, по които хората се осведомяват, с източниците на информация. Вие самият откъде се осведомявате по темите на вътрешната и външната политика? И, впрочем, какви чужди езици владеете?
Божанков: Ще ви дам конкретен пример. Като народен представител присъствам на закрити заседания. А непосредствено преди инвазията на Русия аз бях в Киев – и навсякъде чувах, че хората говорят за предстоящата война, че всеки момент ще ги нападнат. Връщам се в България, споделям с колеги и влизам в заседание, на което нашите служби ни уведомиха, че няма да има война. В същото време чета „Ройтерс“ и там пише, че Русия струпва войски – и даже посочваха конкретната дата. После слушам официални лица от руска страна, говорителя на Руската федерация и други. Всички те казват, че само луд човек може да допусне, че Русия ще нападне Украйна. И аз някак бях раздвоен, защото авторитетни издания твърдят едно, а тук, в България, ни разправят съвсем друго. Седмица-две след докладите на нашите служби стана точно това, което пишеше в „Ройтерс“. Представете си колко е фрустриращо за един народен представител да установи, че не може да разчита на своите национални служби. Дали те бяха неинформирани или действаха преднамерено – това аз не мога да кажа. Но със сигурност стана обратното на тяхната прогноза! И, естествено, следя съответните източници. А владея английски, завършил съм Американски колеж във Велико Търново.
ДВ: А следите ли политическите и обществени дискусии на Запад? Например около половото многообразие, което като тема тук доста опростачено се представя, включително и от г-жа Нинова, като някакво така наречено „джендърство“.
Божанков: Познавам много българи в чужбина, които си живеят на Запад, работят там, потърсили по-добър живот – и са го намерили именно на Запад, Но по някаква причина продължават да симпатизират на Изтока. Аз го отдавам на някакво неудовлетворение на вътрешните им очаквания. Човек смята, че има някакво ниво на реализация, което той заслужава, то обаче не се сбъдва. И той започва да вини външни фактори: Европа, Щатите, Сорос, няма значение, трябва да има някой виновен. В България по същия начин. Кой е виновен? Абе виновни са от ЕС, от Щатите и така нататък. Коя е алтернативата? Ами Русия, видите ли. Полагам много усилия да обяснявам на хората, че Русия не е алтернатива на нищо. Първо, левият избирател трябва да знае, че Русия не е лява, режимът там не е ляв, Путин не е ляв. Успешни леви политики може да има в Норвегия, в Швеция, в Скандинавия – левите хора много трябва да се гордеят с тези супер успешни политически проекти. Второ, стигаме именно до „джендърите“, които в България са много хиперболизирани. И то още отпреди години. С норвежците, които искаха да ни взимат децата и т.н. Понеже стана дума за Нинова, тук мисля, че става дума за много добре обмислен ход, защото след като БСП твърдо подкрепяше съдебната реформа, после я провали. Пак БСП беше основният двигател на въвеждането на машинния вот, а после го провали. И сега в тая кампания каква тема може да извади БСП? Битка с ГЕРБ – няма. Машини – няма. Изборен кодекс – няма. Съдебна реформа – няма.
ДВ: А Русия?
Божанков: Ами за Русия, освен да кажат, че е приятелска държава – и там друго няма. А и това вече гледам, че го избягват. И точно тука се появява „джендърът“, който трябва да спаси, да извади кампанията. Измислена заплаха, от която те трябва да ни пазят. Искат референдум „срещу джендър идеологията“ и дори обявиха, че ще подкрепят референдума на „Възраждане“ срещу еврото. За мен има две страни въпросът. Едната, чисто електорална: трябва им някаква тема да експлоатират, страх, който да развиват. А на втората аз гледам особено сериозно предвид опита, който съм натрупал: тука има и външна логистика. Защото не можеш да излезеш против еврото, при положение че имаш конгресно решение за еврото. Не можеш, в момента, когато България е обявена за „неприятелска държава“, ти да говориш, че Русия е приятелска страна на България – няма как в това да няма някакъв външен елемент. С всеки изминал месец аз сериозно се убеждавам, че тук има и външна намеса.
ДВ: Като юрист, кои според Вас са първостепенните законодателни действия, които трябва да предприеме България след изборите?
Божанков: На първо място съдебната реформа. Видяхме интересен момент с Борисов, който обяви, че е бил малко подведен, но щял да я подкрепи… Пък от ГЕРБ дадоха някакви сигнали, че трябвало да се направят промени – сега. Те виждат, че е неизбежно. Натискът е огромен. И вътре в България, и извън България. За всички стана ясно, че съдебна реформа трябва да има. Според мен обаче тия хора, виждайки, че е неизбежно, ще я подкрепят, но ще се опитат да я осакатят, ще я убият някъде между първото и второто четене. Тоест, ще направят такива промени, че да я обезсмислят тотално. А те това го могат, да не ги подценяваме. За мен много приоритетен, особено на фона на случилото се напоследък, е и Законът против домашното насилие, който наистина е много добре изработен, чудесен законодателен акт, който се нуждае от много малко работа, за да са стане и перфектен. После Изборният кодекс, а в момента има сериозни притеснения, свързани и с машинния вот: как от тази машина ще се издаде хартия, пък как тя ще влезе в другия протокол… Тепърва ще ставаме свидетели на хаос в изборния процес. Трябва да се фокусираме да охраняваме добре секциите, трябва зорко да следим, за да защитим вота. И след това трябва да направим промени, за да върнем нормалността в изборния процес. Защото това, което те направиха, е абсолютно безумие.
Разговорът е проведен на 21.02
Текстът е препубликуван от „Дойче веле“, негов автор е Александър Андреев. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални интервюта – четете тук.
