Интервю с бившия министър на енергетиката Явор Куюмджиев във връзка с протестите и териториалните планове за справедлив преход, които доведоха до недоволството на работещите в сектора.
Кое е разковничето в териториалните планове, което така взриви напрежението?
Плановете са свързани с два основни момента. Първият е преходът от въглищна към зелена икономика, само че, в тези документи на Европейската комисия никъде няма условия това да се случи веднага. Например плановете на Полша са за затваряне на централите до 2043 г. Единствената причина, според мен, поради която го прави нашето правителство, е свързано с идеята им да усвоят тези 1.4 млрд. лв. и то по много недалновиден начин: затваряме ТЕЦ-ове за 2000 или 3000 мегавата, които са базова мощност, и с тези пари да се построи американска слънчева централа.
Тоест, това според Вас е свързано и с първоначалните опасения, които изразиха от ГЕРБ, че ще „потънат“ средства в близки фирми?
Да и според мен това е логиката на тези хора. Тях не ги интересува българската енергетика, тях ги интересува да усвоят парите и ако може да си създадат бизнеси, които са постоянни във времето. 700 млн. лв. за слънчева централа – това е нещо гигантско.
Все пак е достигната договорка тези централи да работят до 2038 година.
Със сигурност въглищните централи ще затворят в цяла Европа по две причини – едната е заради зелената сделка, а другата – заради изтичащия им срок на животоспособност. Някои от тези инсталации към момента са на 80 години. Те няма как да работят до безкрайност. Всички инсталации към 2038 година ще са вече много остарели.
И тогава има само два варианта – или да се инвестират пари в ремонта им или да бъдат спрени. Междувременно трябва да се положат усилия за създаване на алтернативни базови мощности.
Отговорът, който често чувам, е, че сме инсталирали 1000 мегавата мощности от слънчева енергия. Слънцето е само през деня, а зимата изобщо няма. Тогава какво става, когато нямаме ТЕЦ или АЕЦ? Няма да има ток в определени моменти или през нощта. Представете си януари месец, навън е минус 20 градуса и няма слънце. Как ще се отопляваме?
Другото, което е – от Брюксел казаха да си направим планове, за които да преценим за какво да изхарчим средствата. В този план правителството на Кирил Петков внесе затварянето на централите до 2026 година, изваждането на „Булгартрансгаз“ и
Електроенергийния системен оператор от забранителния списък за приватизация. Чисто формално те не казват, че затваряме централите през 2026 година, но на практика казват, че ще бъдат намалени с 40% въглеродните емисии. Което дефакто означава затваряне. Или, ако не е затваряне, спиране на работата на определени централи в голяма част от времето.
В такъв случай, трябва ли да се забави внасянето на тези планове и да бъдат ревизирани?
Категорично – да! И ще кажа защо мисля така – миналата година въглищните централи, само ТЕЦ „Марица Изток“ – 2 е реализирала печалба от 1.5 млрд. лв., колкото са тези пари, които те искат да взимат. Да затвориш нещо, което за една година ти е донесло 1.5 млрд. лв., за да вземеш 1.5 млрд. подарък от Брюксел. С тази разлика, че парите от Брюксел могат да бъдат насочени към две фирми, а парите от ТЕЦ „Марица Изток“ – 2 отиват в държавния бюджет, защото държавата е собственик и там не може да се пипа.
Ако говорим за всички останали централи, за миналата година генерираха печалба на държавата от около 8 млрд. лв. Това включва и АЕЦ-а, разбира се. Само приходите от данъци, които прибира държавата, са повече от този 1.5 млрд., който е толкова важен. Но той е толкова важен, защото ще развият собствени бизнеси.
Ако правителството успее да договори отсрочка за внасянето на тези планове, кои са нещата, които трябва да бъдат ревизирани? Посочете три важни проблема, които бихте ревизирали.
Да не се затварят ТЕЦ-овете до 2026 година и да се върне индикативния срок 2038 година. Втора важна точка е да се използват тези 15 години за създаване на алтернативна заетост на хората, които са заети в централите. И третото е, тези 15 години да се използват за построяване на минимум два и в добрия случай – 4 атомни блока.
Колко дълго ще удържи правителството под този натиск?
Доколкото разбирам ГЕРБ и ДПС са се срещнали с финансовия министър и нещо са се разбрали. От друга страна, ходът на БСП, ИТН и „Възраждане“ за извънредно заседание на енергийната комисия, което може да отмени решението на правителството.
Не знам как ще се развият нещата и с оглед на предстоящите месни избори, ако тези хора се заинатят, ще загубят местните избори. Най-вече в регионите, в които са централите. Представете си 100 хил. семейства, които са застрашени косвено, за кого ще гласуват.
В тази връзка, как ще се отрази решението за „Лукойл“ за преминаване към неруски петрол на цените за крайните потребители?
Рафинерията може да мине на друг тип петрол, но там има два основни проблема. Първият е, че цената на петрола на световните пазари е около 100 долара за барел, а цената, по която Русия продава на България, е с наложен таван от 60 долара. Когато преработите този петрол на 60 долара и този на 100 долара, разликата в цената кой ще я плати? За нас ще бъде с 50% по-скъпо. Другото нещо е, дори да се мине на друг тип петрол, е логистиката. Много трудно е да настроиш веригите и инсталациите, но заместването с други видове петрол, които идват от далеч и то дори в малки танкери – защото през Босфора големи танкери не могат да минават, нали разбирате, че превозването на 200 хил. тона петрол през Черно море е много по-евтино, отколкото превозването на 200 хил. тона, в пет танкера, примерно от Саудитска Арабия. Първо, транспортните разходи са много по-големи, второ, цената на единица продукция е по-висока, да не говорим за затрудненията в логистиката. Защото един 200 хиляди тонен танкер да разтовариш, означава да имаш запаси. В другия случай трябва да разчиташ на пет малки танкера да пристигат през един ден, за да можеш да ги разтовариш и ако един или два от тях закъснеят заради задръстване на Босфора, нещата приключват. Не само, че цената ще нарасне, но има и риск въобще за производството. В същото време в света няма много свободни танкери, които да бъдат пренасочени на тук. Те са резервирани за години напред.
