Проведената в НДК конференцията на високо ниво, посветена на кохезионната политика на ЕС, показа, че основните конфликтни линии между членовете на блока са миграцията, обвързването на еврофондовете с върховенството на закона и вноската на страните. Тези проблеми трябва да бъдат решени в бъдещата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2021 – 2027 година. Форумът бе открит от премиера Бойко Борисов, а домакин бе вицепремиерът Томислав Дончев, който бе и модератор на първия панел от събитието съобщиха от Министерството на Българското председателство.
„Зоните на напрежение“, както ги нарече вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев, може и да не разрешат на Европейската комисия да постигне целта си финансовата рамка да бъде приета от всичките 27 членки на блока преди евроизборите догодина.
Досегашният модел на политиката на сближаване между бедните и богатите региони не даде очакваните резултати, затова сега се прилага нов подход. Досега имаше унифициран модел, прилаган към всички, а идеята е той де бъде заменен от диференциран подход, отчитащ характеристиките на отделните региони, като се прилага многофондово финансиране.
Вицепремиерът Томислав Дончев заяви, че различия между страните до голяма степен са в сферата на математиката или географията. Премиерът Бойко Борисов обаче отбеляза, че „миграцията и кохезията“ са темите, които най-често разделят страните.
„Защото всеки иска да реши вътрешнополитическите си проблеми и като се прибере в къщи да каже „ние победихме“, „ние постигнахме най-добрия резултат“ за съответната страна“, каза той.
Според еврокомисаря по бюджета Гюнтер Йотингер целта е новите държави- членки да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението за ЕС. По думите му България е сравнително нов член на съюза и увеличаването на БВП ще бъде постигнато чрез развитие на инфраструктура, подобряване на образованието и обновлението на градските райони. Според Йотингер страната ни е на верен път, но по този път трябва да продължим и през следващото десетилетие, за да гарантираме, че България ще заеме пълноценно мястото си.
Европейската комисия полага усилия при подготовката на новата бюджетна рамка да затвори празнотата от „Брекзит“ и да продължи да изпълнява досегашните си задачи, както и тези, свързани с новите предизвикателства, каза Гюнтер Йотингер. Има редица държави членки, които продължават да са уверени, че трябва да се запази таванът от 1%, но такъв таван няма да може да финансира онова, което ще трябва да се прави в Европа занапред, предупреди той.
„Ако успеем да постигнем позиция, че 1% не е Библията, ще можем да доразвием нашето предложение“, допълни гостът.
Еврокомисарят представи още и предложението за подкрепа в дългосрочен план на мигрантите в рамките на кохезионната политика и основно в частта за „социална Европа“.
Йотингер подкрепи обвързването на европейските субсидии със спазването на върховенството на закона.
„Мисля, че това е балансирано предложение и ние имаме много ясни аргументи в негова подкрепа. Ще дадем най-доброто от себе си, за да получим „да“ от Съвета и от Европарламента“, заяви той.
Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че опитът кохезионната политика да се превърне освен в инструмент за инвестиции и в инструмент за налагане на политики в отделните държави по принцип е добър. Трябва обаче много внимателно да се използва, за да не се остане с впечатлението, че ЕК се опитва да налага политики в държавите-членки извън писаните правила.
Министър Лиляна Павлова бе модератор на втория панел на конференцията. Тя подчерта, че събитието дава възможност за анализ и преглед на направените предложения в повече дълбочина и да се навлезе в конкретика.
„Това направи и Българското председателство – да бъдем активни и динамични, да работим активно по всяка една от темите. А когато се касае за бъдещето на Европа, на европейския бюджет, за бъдещето на кохезионната политика, сега е моментът да влезем в детайлите и в специфика“, призова министър Павлова.
По време на дискусията във втория панел се чу мнението на държавите членки и на Европейския парламент. Важна част от дискусията бяха новостите по отношение на „Европейския социален фонд+“. Също така бяха обсъдени новите възможности за продължаване насърчаването на инвестициите чрез финансови инстументи и след 2020 г.
„Кохезионната политика ще запази дългосрочния си инвестиционен характер. Тя осигурява реална добавена стойност за гражданите на ЕС и е реален пример за работещ инструмент за намаляване на различията помежду им, посредством което гарантира успеха на европейския модел“, заяви министър Павлова като обобщение от проведената дискусия.
В оставащите три седмици Българското председателство ще положи максимални усилия за обсъждане на законодателните предложения в работните органи на Съвета на Европейския съюз с цел максимален напредък.
