Политическите партии, които ще мерят сили в предсрочните парламентарни избори на 26 март, нямат ясни енергийни политики, счита Юлиан Попов – председател на Института за енергийна ефективност на ЕС.
Има отделни заявления, които са пръснати из програмите или в изказвания на отделни кандидат депутати, но няма партия или дебат в предизборната кампания, който да подсказва,посоката, в която ще се развива енергетиката ни, коментира експертът пред БНР.
В замяна на липсата на конкретни политики, обаче остава амбицията от страна на някои партии да изграждат мегапроекти, които биха стрували на България десетки милиарди. Това е едната тенденция.
Другата тенденция е, че има консенсус програмите за енергийна ефективност за жилищата да продължат, но възгледите по темата се различават.
Попов коментира, че по големите енергийни проекти също няма консенсус. Една от големите партии очевидно има „романтичен порив за огромното индустриално развитие на българската енергетика“, а повечето други се противопоставят на проекта „Белене“:
Проблем е, че разделението идва много по линия на про- и антируски настроения. Това е много грешно, защото не се гледа толкова на икономическата обосновка на енергийните проекти, а те се оценяват според геополитическата им ориентация.
Другият проблем е, че в България от дълги години няма консенсус за каквато и да било Национална енергийна стратегия, спрямо която партиите могат да кажат: „ние подкрепяме продължението“ или „ние отричаме, искаме друг тип енергийна стратегия“. Всичко е много разхвърляно и в тази среда се появява опасността да бъдат лансирани мегапроекти, които биха, според мен, завлекли българския данъкоплатец, българската енергетика и българската икономика с големи разходи, счита енергийният експерт.
Попов се спря и на предложението на „Газпром“ за корекция на цените на газа за България след преговори с ЕК:
Това е много важно решение, защото, независимо от това, че в България няма реален газов пазар, ЕК, на практика, принуждава „Газпром“ да се държи пазарно, да продава на едро газ на европейски пазарни цени, и да улеснява преноса на газ през България, т.е. да не пречи на каквито и да било развития на пренос, инфраструктура и газов пазар. Това е решение, което е изключително важно за България. На практика, поне юридически, и на хартия решава един от основните проблеми на енергетиката в България.
Страната ни има географската позиция да говори за енергийни политики и ако постави като приоритет за председателството си регионалната свързаност и регионалните пазари и въпросите на групата на Централна и Югоизточна Европа, тя има възможност да се намести много по-адекватно в една собствена бъдеща добра енергийна политика, но и да играе европейска роля, коментира още Попов.
