Публикациите за пандемията на коронавирус по телевизията, социалните медии, в интернет пространството, може да ви накарат да повярвате, че светът е спрял: всички войни, конфликти и промени в климата са на заден заради COVID-19 или поне така изглежда.
Ето няколко важни неща, които според „Юронюз“ може да сте пропуснали заради коронавирусната мания:
1. Ердоган оприличи гръцките власти на нацисти заради връщането на мигрантите
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви в сряда, че няма „разлика“ между нацистите и гръцките власти, насилствено отблъсквайки хиляди мигранти, които искат да стигнат до Гърция, след като границите бяха отворени от Анкара.
„Няма разлика между това, което правеха нацистите, и снимките и видеата, идващи при нас от гръцката граница“, каза Ердоган в реч в Анкара, наричайки също гръцките власти „варвари“ и „фашисти“.
Това беше последната ескалация на кризата, заради която Европейската агенция за гранична и брегова охрана изпрати подкрепления на границата между Гърция и Турция.
Докато безизходицата продължава, тревожно и все по-напрегнато е чакането за мигрантите в центъра на кризата, тъй като властите използват сълзотворен газ и водни оръдия, за да поддържат контрола.
2. ЕС представи новия си икономически план
Това, което може би звучи като доста сухо заглавие, всъщност е доста спорна нова стратегия на ЕС, която би направила някои доставчици на технологии, като „Епъл“, много недоволни.
Планът за действие включва политики, гарантиращи продукти с по-дълъг срок на годност, както и предоставяне на информация на потребителите за това доколко са ремонтируеми продуктите, а също и такива за подобряване на обработката на отпадъците (особено в електрониката).
Според плана ЕС планира да намали наполовина битовите отпадъци до 2030 г. и да предложи на потребителите „правото на ремонт“ за компютри и смартфони.
Идеята на Европейската комисия за универсално зарядно за мобилни телефони вероятно ще предизвика съпротива от „Епъл“ и други компании.
Въпреки че зелените групи са щастливи, че ЕС приема сериозно кръговата икономика, те отново критикуват липсата на цели.
„Новият план за действие съдържа ключови предложения за минаването към кръгова икономика, като ангажиментът за означаване от ключови вериги на стойността на продуктите, целите за намаляване на отпадъците и за преразглеждане на правилата за превоз на отпадъци. Въпреки това, няколко незаменими части от пъзела все още липсват; липсват ни ясни цели за намаляване на потреблението на ресурси. Европейската комисия почти не разглежда въпроса за цените за усвояването на кръгови продукти“, заяви в пресата Бас Ейкхаут (холандски евродепутат от Зелените/EFA).
3. Европа увеличи усилията за ограничаване на емисиите
В Париж кметът на втори окръг призова да се дръпне щепселът на външните нагреватели. Откакто забраната за пушене на закрито беше въведена през 2008 г., повечето кафенета и ресторанти имат инсталирани външни газови и електрически нагреватели.
Зеленият кмет призова Париж да забрани нагревателите на открито на фона на проблемите с въглеродния двуокис.
Междувременно Холандия започва да прилага нова ограничение от 100 километра в час по магистралите си поради високите емисии на азотни оксиди, които са далеч над границите на ЕС. От днес ще бъдат инсталирани нови улични знаци и ще се прилагат ограниченията на скоростта от момента, в който уличният знак е поставен. Шофьорите могат да карат с над 100 километра в час само между 19:00 и 6:00 часа сутринта. През тези часове ограничението на скоростта е 130 километра в час.
Други добри новини – Люксембург въведе безплатен обществен транспорт в началото на март. Това е първата държава в света, която прави обществения транспорт изцяло безплатен за туристи и жители.
4. Руският президент Владимир Путин подкрепи промени, които ще го задържат на власт до 2036 година
Владимир Путин подкрепи предложение за изменение на Конституцията, което ще му позволи преизбиране през 2024 г. и оставане на поста до 2036 г., като прекрати закон, който ограничава руските президенти до два последователни мандата.
До 2036 г. Путин ще навърши 83 години.
Путин и долната камара на парламента бързо одобриха предложението, внесено от 83-годишния бивш съветски космонавт и депутат Валентина Терешкова.
Кремълските критици заклеймиха този ход като цинична манипулация и призоваха към протести.
Депутатите също така приеха поредица от конституционни изменения, предложени от Путин, които включват забрана за бракове между гей двойки и почит към „предците, които ни завещават своите идеали и вяра в Бог“.
5. Ледените покривки се топят твърде бързо
Ледените покривки на Земята в Гренландия и Антарктида се топят шест пъти по-бързо, отколкото през 90-те години, казват учените. Това ускорява сроковете за наводнения вследствие на изменение на климата и на тези за контрамерки, които трябва да бъдат предприети.
Два отделни документа, публикувани в „Нейчър“, показват, че загубата на лед е вдигнала глобалните морски равнища със 17,8 милиметра. 60 на сто от това покачване се дължи на топене на ледените шапки в Гренландия и 40 на сто от топенето им в Антарктида.
Проф. Андрю Шепърд от Университета в Лийдс (Обединеното кралство) съвместно с екип от учени разглежда промените в обема, потока и гравитацията на ледените покривки, получени от космически кораби в продължение на почти три десетилетия.
През 2019 г. екипът открива, че процесът на топене на ледените площи на Гренландия се ускорява.
През 2014 г. Междуправителственият комитет по изменението на климата (IPCC) наблюдава при симулации, че глобалните морски нива могат да се повишат с 53 сантиметра до 2100 г., но учените от Imbie предлагат по-песимистична перспектива. Те заявяват, че е възможно морското равнище да нарасне със 70 сантиметра до 2100 година.
Според проф. Шепърд „всеки сантиметър от повишаването на морското равнище води до наводняване на бреговете и крайбрежна ерозия, нарушава живота на хората по цялата планета“.
Ускоряването на топенето на ледената шапка означава, че „400 милиона души са изложени на риск от наводняване по крайбрежията до 2100 г. Това не са вероятни събития с малки въздействия; те вече са в ход и ще бъдат пагубни за крайбрежните общности, заяви проф. Шепърд.
