От 30 септември до 7 октомври във Варна ще се проведе 35-ият юбилеен фестивал “Златна роза”. Организатор на събитието е Национален филмов център в партньорство с Българска национална телевизия и Българска национална филмотека. Първото издание на фестивала е през далечната 1961 година. Тогава Специалната награда печели „А бяхме млади“ на творческия тандем Бинка Желязкова – Христо Ганев.
В конкурса на тазгодишното издание ще участват 17 нови пълнометражни български филми, които ще се състезават за голямата награда “Златна роза”, наградата на град Варна, и още 6 приза в категориите: най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър оператор, най-добра женска и мъжка роля и награда за пълнометражен дебют. Сред филмите, селектирани в конкурсната програма, са “Посоки” на Стефан Командарев, ¾ на Илиян Метев, “Воевода” на Зорница София, “И после светлина” на Константин Божанов, “Лили рибката” на Ясен Григоров. Някои от тях вече имат статуетки от престижни фестивали като Сараево, Локарно и други или пък са селектирани за предстоящи форуми като този в Торонто.
Късометражната конкурсна програма включва 26 филма, сред които “Котка в стената” на Мина Милева и Весела Казакова, “Разпознаване” на Тома Вашаров, “Нощите на един самотен вестоносец” на Андрей Кулев.
Програмата за новаторски и експериментални продукции “Открити хоризонти” ще представи 14 филма. Новост тази година е свикването на младежко жури, което да защити вкуса и предпочитанията на младите зрители и косвено да отговори на въпроса какво искат да гледат днешните ученици и студенти.
Тази година фестивалът обособява отделна извънконкурсна програма на успешните български миноритарни копродукции, в която пред родна публика ще бъдат показани седем копродукции – пет пълнометражни и две късометражни. Множеството международни отличия, които те спечелиха показват ясно, че това е пътя на българското кино до световните фестивали и екрани – и като възможност за финансиране, и като достъп до международна публика.
Хората, които стоят зад тези успешни проекти, като Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Ралица Петрова, Стефан Командарев, Камен Калев и др. наскоро излязоха с петиция за драстични промени в начина на работа на Националния филмов център и механизмите за финансиране на нови продукции от държавата.
