В първия работен ден от новата година правителството се зае с финансите на държавата. Въпреки очакванията и амбициите на председателя на парламента Наталия Киселова, че законът за бюджета за следващата година ще бъде приет до края на 2024 г., стана ясно, че мнозинството от депутатите не смятат така и вместо да се захванат с парите да държавата, те си гласуваха коледна почивка.
В същото време проектобюджетът на правителството беше подложен на критика, както от финансисти, така и от политици.
Какво е записано в т.нар. „удължителен бюджет“?
Ако приходите в хазната през първите три месеца на 2025 г. са недостатъчни за покриване на разходите, първостепенните разпоредители ще намалят разходите си, а приоритет ще имат заплатите и социалните плащания.
Това става ясно от проектозакона за бюджета за 2025 година, внесен в парламента от правителството на Димитър Главчев. Документът е публикуван на сайта на Народното събрание, но засега не е включен в дневния ред на Комисията по бюджет и финанси.
Приоритет в този бюджет са социалните плащания – пенсии, помощи и заплати, а размерът им съответства на заварения в края на миналата година, става ясно от публикувания законопроект.
Докато депутатите одобрят план-сметката за тази година, трябва да има законодателство, с което да се гарантират приоритетните плащания. Ако след направата им има останали средства, те могат да се разходват.
Постъпленията в хазната стават по действащото законодателство, пише още в предложените текстове. Идеята е бюджетът да е в сила от 1 януари (т.е. да влезе в сила със задна дата) до приемането на редовен бюджет, но служебният кабинет предлага най-късно това да стане до края на март.
Първото заседание на ресорната бюджетна комисия е насрочено за 7 януари, а засега дневният му ред остава непроменен спрямо миналата година – изслушване на финансовия министър Людмила Петкова, работа по първо четене на данъчните закони и на предложените бюджети на Здравната каса, общественото осигуряване и държавния бюджет за настоящата година, припомня БНР.
Държавните служители, които работят на минимална работна заплата, обаче няма да получат увеличение от 1 януари, и вместо 1077 лева, ще останат на 933 лева. В частния сектор увеличението ще бъде задължително, защото има постановление на Министерския съвет. Двете заплати ще се изравнят при приемането на бюджета за 2025-а.
Бюджетните закони няма да бъдат приети до края на годината, служебното правителство поема отговорност държавата да не бъде в хаос и да има правна рамка и ред“, заяви преди нова година вицепремиерът и служебен министър на финансите Людмила Петкова.
Според служебния премиер Димитър Главчев целта е да се осигури нормалната работа на държавата, а когато разходите са повече от приходите, да има приоритизиране.
Заложените разходи няма да бъдат покрити от приходите и затова служебното правителство се е отказало да удължи сегашния Закон за държавния бюджет.
В закона е предвидено и т.нар. приоритизиране на разходи. Приоритетни са плащанията за пенсии, социални помощи и заплати, а другите разходи ще са съразмерно на остатъка, който остава от приходите“, обясни Людмила Петкова.
Връща се ДДС от 20% на хляба и на ресторантските услуги – в сега действащия бюджет е записано, че намалените ставки действат до края на годината. Ще бъдат увеличени заплатите в МВР, Военното министерство и в сферата на образованието.
„Хората нямат да бъдат оставени да не си получат заплатите или пенсиите и съответно да не си получат социалните помощи“, каза още вицепремиерът.
Проектът за бюджета за 2025 г. беше подложен на сериозна критика. За първи път БНБ изрази негативно отношение към него. Българската народна банка заяви в своя позиция, че в този му вид бюджетът застрашава приемането на еврото.
Левон Хампарцумян: Ако се приеме проектобюджетът, трябва да целунем мечтата за еврото за довиждане
Според БНБ заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен
размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега.
В позицията си от институцията подчертават, че текущите бюджетни разходи се предвижда да достигнат
изключително високия размер от 38.2% от БВП.
Според финансиста Любомир Дацов планираният скок на бюджетните разходи за 2025 г., е най-големият след 1996 год.
„Между другото скокът на разходите през 1996 г. се дължи изцяло на плащания на лихви по дълга“, написа той в пост в профила си в социалната мрежа Фейсбук в края на миналия месец.
Обект на критики е идеята за въвеждането на данък върху приходите в минната индустрия. Икономистът Илиян Василев е на мнение, че по този начин се застрашава индустрията.
По-добре е този бюджет да бъде изхвърлен през прозореца и да се чака редовно правителство. Винаги, когато нямаме ясно парламентарно мнозинство, се приемат закони последните няколко месеца, които надуват, в случая – с милиарди, разходите, коментира в интервю за ДЕБАТИ.БГ и Владислав Панев.
