В интервю за БТА социолозите Алексей Пампоров от Института по социология и философия при Българската академия на науките (БАН) и Стойчо Босев от агенцията „Алфа Рисърч“ обсъждат как младите хора получават информация по съвременни теми.
Според Босев младите са уязвими на дезинформация.
Пампоров отбелязва, че българите често нямат умение за критично мислене. Привикнали сме да приемаме едно единствено мнение и да се страхуваме да се противопоставим на него, добавя той.
Според проучване на Евробарометър от началото на годината, проведено сред младежи на възраст 16-30 години в Европа, 76% от тях смятат, че са били подложени на дезинформация и фалшиви новини. В девет държави от ЕС, над половината участници съобщават, че често са ставали свидетели на такова явление.
Дезинформация в социалните мрежи
Социалните мрежи предлагат огромно количество новини, включително фалшиви, което затруднява разпознаването на истината и може да изкриви общественото мнение, посочва Алексей Пампоров.
Съдържанието става все по-кратко и визуално, като акцентът се поставя на кратките видеа, което предоставя на младите информация в разпокъсан вид, позволявайки лесно разпространение на дезинформация и непроверени факти, подчертава Стойчо Босев.
Младите хора са привлечени от формата на информация, а създателите на съдържание я правят все по-привлекателна, добавя Босев.
В България съществуват определени медийни среди, особено сред социалните, които взаимно си споделят съдържание и разчитат на конкретни аудитории, обяснява Пампоров. Той коментира, че когато човек следва само един източник на информация, се създава т.нар. информационен „балон“. „Помните само едно мнение и вярвате, че то е единствената истина“, пояснява той.
В контекста на новините, социалните медии понякога допускат крайни гледища без никакъв контрол, докато традиционните медии се опитват да спазват определени стандарти за неутралност, отбелязва той.
В стремежа си да привлекат аудиторията, често се допускат неекспертни мнения, что улеснява изказването на мнения, без задълбочено разсъждение, казва Пампоров. Като пример дава ситуации, в които два неексперти взаимно се подкрепят, без да имат необходимия опит. Разумно е хора с титли да бъдат канени да обсъждат различни теми, но често те не са най-подходящите експерти, добавя той.
Критично мислене
Според Пампоров, образованието по литература и история в България е силно идеологизирано, наследство от тоталитарния режим, който е налагал единствена версия на истината. В университетите все още се поддържа същата „традиция“.
Той подчертава, че шаблоните в образованието водят до повърхностно мислене. Например, почти всеки ще отговори, че „Кирил и Методий“ са създатели на българската азбука, без да се замисля, а това не е напълно вярно, добавя той.
В социалните мрежи хората често безкритично споделят информация, която бързо се разпространява, обяснява Пампоров. Такова шаблонно мислене повлиява и на начина, по който се гласува.
Според него много хора гласуват под влияние на популярни нагласи и мнения на околните, което е психологически феномен.
Той споменава, че все повече младежи се влияят от събития или личности, които харесват, и това променя тяхното гласуване и социална ангажираност.
Изкуственият интелект като информиращ инструмент
Изкуственият интелект (ИИ) навлиза бързо в глобален и местен план, отбелязва Босев. Той е особено популярен сред младите и често се използва за търсене на информация.
Младежите най-често използват генеративен интелект, като ChatGPT. Каждый третий младеж активно ползва аналогични приложения, докато средният дял е 13%, допълва социологът. ИИ се използва предимно за лични нужди, а не толкова за работа или учене, добавя Босев.
Той споделя, че ИИ най-често служи за развлечение и за разрешаване на спорове с приятели, а не като инструмент за подобряване на професионалната продуктивност.
Самооценка на информираността сред младежите
Според Босев, самооценката на един от трима младежи на възраст 16-18 години се характеризира с повишена неинформираност по основни въпроси. Например, мнозина не знаят за обмени на валута, свързани с еврото.
На много от въпросите в анкетите оставяме опция за тези, които не са информирани, пояснява Босев. Често младежите избират тези опции, което може да сигнализира за нормално поведение за възрастта им, тъй като фокусът е върху лични и социални теми, а не толкова на политически.
Социални медии vs. традиционни информационни източници
Замяната на традиционните медии със социални платформи не е валидна само за младите, но и за хора в зряла възраст, избягващи новини по телевизията, отбелязва Пампоров. Той подчертава, че традиционните медии предлагат новини в определен времеви контекст, докато социалните позволяват достъп до информация по всяко време.
Босев добавя, че много от младите използват „ТикТок“ и подобни платформи, а употребата на традиционни медии остава минимална. Сред младите хора, радиото, вестниците и списанията вече почти не се използват.
Дезинформация сред младите в ЕС
Проучване на Евробарометър показва, че 76% от младежите в ЕС смятат, че са били подложени на дезинформация. Въпреки това, 70% от участниците вярват, че могат да разпознаят дезинформацията.
