В поповското село Паламарца днес капанците празнуват Чутурка, първият ден от трите дни на коледния празник. Всеки ден носи със себе си уникални обредни практики, предавани от петдесетте години на XX век. Част от тези ритуали все още се изпълняват в домовете на местните жители, а други са съхранени като културно наследство в програмата на самодейците от читалище „Искра – 1893“ и се представят в музикални и театрални постановки, отбеляза за БТА ръководителката на групата за народни обичаи „Коледари“ Юлияна Петрова.
Първият ден на Коледа, 24 декември, капанците наричат Малка Коледа, или просто Чутурка. Основните символи на празника – масата, молитвата и обредите, са от особено значение за етнографската група, тъй като не се знае много за тях, подчертава Петрова. Затова самодейците полагат усилия да възстановят прецизно традициите, дошли до нашето време.
След обяд малките момчета, украсили се с калпачета, чобански пръчици и шарени чанти, ще обиколят домовете. Домакинът ги посреща с различни зърнени култури, а коледарите пеят: „Чутур, бутур Колада, дай бабо орейчи/ чутур, бутур Колада, дай бабо кравайчи“, разказва Петрова. Домакините дарявали момчетата с кренвирши, парчета захар, орехи и сушени плодове.
Значим момент през деня на Малка Коледа за мъжете е избора на бъдник, докато за жените е замесването на обредните хлябове. Те трябва да бъдат украсени с цветя, пилета и агънце, за да напълнят кошарите. Създават и вития кравай, който ще подарят на коледарите.
Булките от етнографската група капанци са задължени да подготвят „синията“, уточнява Юлияна Петрова. „На ниската маса те трябва да подредят седем постни ястия – раки (пълнени чушки с ориз, булгур и кисело зеле, варени в зелева чорба), тиквеник, пиперки, варено жито, орее и сушени плодове, паталки (пуканки) и постна пита“, пояснява ръководителката на групата. За капанците е изключително важно да поставят паничка с варено жито върху хляба, а в нея да забодат свещ, която да свети през цялата вечер.
Неварено жито се поставя в пулвачи (малък шиник) до масата на стопаните. В него също ще бъде запалена свещ, а след това част от него ще се използва за посев. Вечерята се сервира рано, за да започне узряването на житото.
Най-възрастният член на семейството прекадява масата, а ако той е починал, това задължение поема най-възрастната жена. Тя прекадява храната, както и зърното и животните, за да ги предпази от болести и уроки. По време на прекадяването, стопанинът и стопанката ще хвърлят хляба, заедно с паничката с жито, високо, докато стопанина произнася молитвата.
След това се разчупва питката, като първото парче е за Света Богородица, а следващите се раздават според възрастта. Интригата е кой ще намери паричката в своето парче, тъй като именно тя носи късмет за годината.
По време на вечерята никой не става от масата, за да не останат кокошките без яйца. Ако все пак станат, трябва да ходят свити, за да не удави градушка животното.
Синията не се повдига през нощта, за да не избяга късметът, а огънят ще гори цяла нощ за здраве, разказва Петрова.
Всяко семейство очаква коледарите да ги посетят през нощта. Затова оставят портите си отворени. В домовете, където има мома, се изпълнява коледарската песен.
Коледарските дружини обикалят до обяд на 25 декември. Тогава жените и децата обличат новите носии и отиват на църква, носейки вино, нова кърпа за свещеника и запалвайки свещ на иконата на света Богородица с Младенеца.
След празничната служба те се събират на мегдана в центъра, за да играят празнично хоро, докато чакат завръщането на коледарите. Хорото е женско и докато танцуват, пеят „Колада веке е дошла“, продължава разказа Петрова. Хорото се играе в кръг и го разкъсват само, за да влезе коледарската дружина. Царят съблича ямурлука, хвърля го на земята и изсипва даровете върху него, предимно коледни краваи. Тогава всеки момък от групата опитва да разпознае кравая, подарен му от годеницата, и да си го откупи. Обикновено се заплаща със сребърна пара, а от събраните средства се правят дарения за селото, каза още тя.
На Коледа вечеря е първата блажна вечеря. След Рождественския пост в Паламарца е традиция да сервират врабчета, печени на шиш. На празничната маса се поднасят и дарените по време на коледуването парчета сланина и свинско месо.
На третия ден, 26 декември, идва време за заколване, което е свързано със заколването на прасето, отгледано през годината.
Юлияна Петрова споделя, че традицията на коледарите е жива и днес. Тази година коледарската група в Паламарца включва десет души на възраст от десет до 65 години и вече се подготвят за празничната обиколка на домовете в селото.
Според думите ѝ, особено ценна за общността е една от реализираните идеи на читалището, чрез която празничната обредност бъде представяна пред български общности в чужбина и ученици на българските училища зад граница. Това е било реализирано в Украйна, Гърция, Кипър, Унгария, Германия, Белгия и други места, а плановете за Нова година все още се обсъждат.
