Тишината за мен представлява спокойствието, което изпитвам, когато застана пред платното. Това сподели художничката Катя Христова в интервю за БТА, по случай своята изложба „В името на тишината“, която е разположена в галерията на Съюза на българските художници (СБХ) на ул. „Шипка“ 6 в София. Тя отбеляза, че тишината е основният елемент, който свързва всички представени творби, като я определи не като празнота, а като вътрешно пространство – място, където светът спира, за да се усети.
Думата тишина дойде естествено, когато размислях как да свържа картините за изложбата, добави Катя Христова. Темата я е вълнувала винаги, а тишината е един от основните моменти, към които се обръща в натоварените ситуации. „Артистите имат възможността да се оттеглят от суетата и шумовете на живота. Когато рисувам, всичко ненужно изчезва. С живописта си се опитвам да изчистя излишното и да преобразувам емоциите в нещо благоприятно, което да донесе радост на хората и да ги накара да усещат света по-ведро и автентично“, обяснява художничката. Тя отбеляза, че напоследък всеки фокусира вниманието си върху неща, хора и ситуации, които „крещят“, а останалите сякаш остават незабелязани.
„Всичко е в крайности, а това, което е между тях, бавно изчезва в общата какофония“, изрази тя. В ерата, когато шумът е новата норма, Катя Христова осъзнато избира да се оттегли навътре, където тишината не е липса, а богатство, търсейки с изкуството си баланс между видимото и невидимото. Тя уточни, че иска да улови трептенето на присъствието точно в моментите на тишина.
Посланието на изложбата е да насърчава хората да отделят време за спокойствие и да се вглеждат в малките неща, които често подценяваме. „Необходимо е да вземем пауза. Това е подобно на паузата в изречението – за да осмислим важните неща, трябва да си дадем момент на тишина“, сподели художничката.
Често ми казват, че в картините ми има нещо детско, отбеляза тя. „Може би заради необработените цветове, които използвам, подобни на тези на децата. Вероятно съм запазила детското в себе си и ми е приятно, когато и деца ми споделят, че харесват картините ми, тъй като това е най-чистият поглед към изкуството“, казва Катя. Тя разказа, че първоначалните й творби са били насочени към носталгията, докато сега е способна да вижда красота в ежедневни неща, които много хора пропускат. „Изкуството ми внася спокойствие, помага ми да поддържам баланс в ежедневието – дори без конкретна идея, като застана в ателието, мислите ми се изчистват“, сподели тя.
„В името на тишината“ е петата самостоятелна изложба на Катя Христова и първата в столицата. Творбите ѝ включват различни периоди, като около десет от тях са нови. По думите на авторката, те са свързани със съответстваща тема и са разположени така, че да създават ведра мелодия. „Всяко представяне в пространството на СБХ е значимо, тъй като това е място, което е намерило своето място в обществото и на което се провеждат много качествени изложби. Бях малко притеснена преди показването там, но посетителите ме изненадаха приятно“, сподели художничката. Тя добави, че в такива моменти осъзнава, че всичките усилия, вложени през годините, са били стойностни.
Катя Христова е главен уредник в Художествената галерия в Казанлък. Във връзка с работата си сподели, че галерията задава важни тенденции във взаимоотношенията с публиката. „Трябва да работим с публиката разбираемо, да обясняваме. Всички знаят какво богатство притежава галерията в Казанлък, но без работа с фондовете, които да останат достъпни и да разказват техните истории, институцията губи своя смисъл“, добави тя.
Изложбата „В името на тишината“ на Катя Христова може да бъде видяна в галерията на СБХ до 6 декември. Уредник на експозицията е Пламен Петров. Според него, творбите не изискват думи и всякакъв опит за интерпретация може да бъде разочароващ. „Всеки опит за свързване с познато чрез сетивния опит е малък провал, тъй като това е живопис, която, както отбелязва самата авторка, „диша с ритъма на спомена – нито настоящето, нито миналото, а едно дългосрочно сега. Отвъд погледа. В името на тишината“, каза той.
Катя Христова е родена в Казанлък и през 2006 г. завършва специалност „Стенопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 2022 г. е член на СБХ. През годините участва в многобройни общи художествени изложби и осъществява четири съвместни изяви. Носител е на няколко национални награди за живопис, сред които наградите от Международното биенале „Изкуството на миниатюрата“, Художествена галерия – Русе (2017) и на Националната изложба „Пролетен салон“ – Севлиево (2021).
