Младите са бъдещето. На Европа. На Света. Така ни описват. Този кръст ни дават да носим. Тази отговорност да поемем.
Днес ще ви запозная с Цветослава Гергинова – едно младо момиче, което има една простичка мечта – да намери щастието. И вярва, че човек е добър по природа.
Коя всъщност е Цвети? Тя е на 19 години от Ботевград и тази година училищният звънец за нея ще удари за последен път, защото завършва ГПЧЕ „Алеко Константинов” в гр. Правец. Поводът, който ме срещна със зрелостничката е нейно есе, с което само преди няколко месеца тя си спечели посещение на европейските институции в Брюксел.
„С проекта ме запозна учителката ми по информационни технологии, на която съм много благодарна! Тя ме насърчи да участвам. Самият конкурс е организиран от „Европейско междучасие”. Целта е максимален брой ученици да бъдат запознати с дейността на европейските институции. Конкурсът беше на тема „В каква Европа искам да живея след 5 години”, споделя Цвети. Цялото преживяване беше страхотно. Групата ни имаше възможността да посети Европейския парламент, да проведе дискусия с евродепутатът Светослав Малинов и да разгледа интерактивния музей „Парламентариум”. Имахме късмета и да влезем в сградата на Европейската комисия, където ни бе изнесена лекция, свързана със структурата на ЕС”, спомня си Цвети.
Тя допълва, че обича винаги да бъде информирана и денят й започва с прочит на новини както от страната ни, така и от света.
На въпрос какво е бъдещето на Европа според теб, Цвети отговаря кратко: „неясно”.
„Неясно. Както всяко едно бъдеще. Въпреки това младите хора все повече подкрепят европейската идея. Това ме кара да смятам, че Европейският съюз ще продължава своето съществуване въпреки трусовете през последната година”.
А ето и есето, с което Цвети спечели конкурса:
Утопия
Вървя спокойно из улиците в контраст със забързания град в един от топлите юлски дни. Мисля си кога толкова бързо се изминаха пет години. Завърших, намерих си доходоносна работа, създадох семейство. Мога да заявя пред целия свят, че съм щастлива. И все пак не успявам да намеря отговор на въпроса-промених ли се много? Задълбочена в тези разсъждения решавам да се огледам в заобикалящата ме среда. Може би щях да намеря отговора. Слънцето огряваше огромните стъклени фасади на модерните бизнес съоръжения, чиято светлина се отразяваше върху красивите ренесансови сгради, съдържащи в себе си духа на отминалото време. Винаги съм харесвала комбинацията между ново и старо. Отвързаната ми обувка ме накара да погледна към земята. Странно, но там преди често виждах просещи хора. В последно време те все повече намаляват. Може би това се дължи на факта, че равнището на безработицата рязко спадна, помислих си аз. Завързах се и продължих да вървя все така умерено.
Продължавах да не намирам отговор на въпроса си и реших да се вгледам в минаващите около мен хора. Пред мен вървяха две млади момчета, държащи се необезпокоявано за ръце. О, какво нещо е любовта във всичките и форми! Изведнъж те изчезнаха от полезрението ми, но нова гледка ги замени. Срещу мен засмени крачеха група тийнейджъри. Няколко мургави момчета, предполагам идващи от Близкия изток и едно момиче със стилен черен тюрбан, чийто крака и ръце бяха покрити. По едно време спряха. Оказа се, че чакат своите приятели – момче с очила и азиатски черти на лицето, придружено от две руси средно високи близначки, облечени с цветни къси роклички. Прегърнаха се един другиму и поеха в една посока. Като ураган нахлуха в мен мислите за толерантността. Преди пет години не приемахме различните. Опитвахме се всячески да върнем тези, които идваха, а от тези, които бяха тук, се страхувахме. Наричахме ги с други имена- терористи, екстремисти, джихадисти, докато не разбрахме, че и те са съвсем обикновени хора, но както всички нас се делят на добри и лоши. Усмихнах се и закрачих към вкъщи. Погледът ми продължаваше да се наслаждава на минаващите покрай мен весели хора, идващи от безброй много страни, всеки от тях носещ уникалната си история и пренесъл нейния дух тук, в този микс от националности.
Направих си равносметка, открих отговора, който търсех. Осъзнавам, че станах отражение на мястото, в което живея… Или може би аз промених него? А сигурно се интересувате къде живея? Намирам се във всеки един европейски град, измежду малките улички и сред големите площади. А коя съм всъщност? Аз съм младият европейски гражданин – свободен, толерантен, отговорен за поколението и с пет години по-стар.
Аз съм бъдещето на Европа!
