Отец Бисер Христов обсъди значението на словото, от което произлиза семето на спасението, по време на неделната проповед в храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище. Той напомни притчата за сеяча, семето и различните видове почва, акцентирайки, че в нашите души може да зазрява добър плод, ако положим усилия и се грижим за него.
В споменатата притча Христос ни учи, че сеячът представлява Господа, семето символизира словото, а почвата са сърцата и душите на хората. „Сеячът е най-грижовният, най-старателният, очакващ плод от това семе. А семето е безгрешно. Следователно, единствената причина да няма плод е почвата – ние, хората и нашите души, на които пада семето. Бог е щедър и разпространява своето семе без ограничения, без да избира кого да дари. Но Той не желае насилие, а оставя на нас изборът как да приемем семето на спасението и дали то ще даде плод,“ подчерта отец Бисер Христов.
Според него, Бог посочва различни причини за липсата на плод. Първата е, когато семето попадне на пътя и птиците го изкълват, което символизира влиянието на дявола, който изтрива словото от човешката душа. Втората причина е, когато семето попадне на безплодна почва и засъхне, което представлява хората, които са слаби по душа и не могат да поддържат словото в трудни моменти. Третата причина е, когато семето расте между тръни; те започват да доминират и задушават новия растеж. Този пример той свърза с хора, които първоначално приемат вярата, но по-късно се отдавят на изкушенията, които заглушават Божието слово.
Като приведе притчата в контекста на днешния ден, отец Бисер Христов изрази тъга, тъй като мнозинството от обществото ни е подобно на тези хора, при които семето е паднало, но се е разраснала плевелна среда, която блокира развитието му.
Той подчерта, че има една по-сериозна заплаха днес: „Това е, когато в душите на хората изобщо не се сее нищо.“ Отец Бисер сподели личен опит: „Имам градина, и когато оставя саксии без засадени цветя, те бързо се запълват с бурени. Същото е и с нашите деца. Ние се уверяваме, че е добре да ги оставим сами да вземат решения, но злото не спира и разпространява своите бурени в душите им. И когато решим, че е време да обсъдим морал, живот и Бога, детето не слуша, тъй като вече е изградило свои възгледи, които са трудни за промяна,” поясни той.
Отец Бисер убедено заяви, че всеки може да бъде сеяч – родители, учители, свещеници, всеки, който влиае на душата на човека. Важно е обаче да можем да различим дали този сеяч разпространява словото или е против него, завърши той.
