За старите българи Благовец символизира започването на нов стопански период. „Благата“ вест за всички християни носи известието, че Дева Мария ще роди техния спасител Иисус Христос. Църквата асоциира тази радостна новина с предсказаното чудо на непорочното зачатие и появата на Божия син. Това информират от Регионалния етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ в Габрово.
Новият стопански цикъл обозначава време за засяване, надежда за добри урожаи и усилен труд за тяхното постигане. Целите – здраве и просперитет – са ясни, а начините за тяхното реализиране – разнообразни: от търсенето на имане през нощта пред празника, до гонене на змии и гущери рано сутрин, и раздаване на питки с мед на близките и съседи през деня, допълват от музея.
Съпричастността на пролетта с Благовещение предизвиква вярването, че точно тогава мечките се събуждат от зимния си сън, прелетните птици се завръщат от юг, влечугите излизат на повърхността, а самодивите обикалят нощем. Кукувицата закуква в този ден и е важно при първото ѝ чуване човек да има монети в джоба си, за да бъде богат и здрав през цялата година. Освен това, трябва да е и сит, за да му е добре занапред, а понеже е празник, в постите е позволено яденето на риба. Готви се супа с прясна коприва, лапад и спанак – знак, че хората са преживели зимата и са се обърнали към зелената природа. Всички внимават да не се вапцат, докато се хранят, за да избегнат ухапвания от бълхи, уточняват от РЕМО „Етър“.
От музея добавят, че рано на Благовец, за да се предпазят от ухапване от змии, децата удрят с лескови пръчки по двора, изчистват го, след което запалват боклука и прескачат огъня. След това на малките момичета, които все още не носят обеци, пробиват ушите, тъй като на Благовец болката е по-слаба и раната заздравява по-бързо. По време на празничните обичаи с почерпки се включват и имениците – Благой, Блажо, Благо, Блага, Благовест, Благовеста, Вангел, Вангелия, Евангелина.
След обявеното зачатие, хората започват да се трудят в следващите месеци, очаквайки празника на Рождество Христово, допълват от музея.
Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово, основан от Лазар Донков, открива врати през 1964 година като етнографски парк-музей. Институтът служи като център за изследване на традиционната българска култура на балканджиите – от прединдустриалното общество до най-новото време. Там се възстановяват различни български обичаи и традиции от календара чрез театрални представления. Мисията на музея „Етър“ се осъществява от екип от 70 служители. Тази година институцията ще отпразнува 60 години.
