Журналистите в България са изправени пред редица предизвикателства: нарастващ политически натиск, свиващи се доходи и все повече несигурност на работното място. Трима от всеки пет участници в проучването оценяват свободата на словото като лоша или много лоша, а за една трета тя е средна. Под 10% от анкетираните имат положителна оценка за свободата на медиите в България. Това показва „Журналистика без маски – годишно изследване на свободата на словото в България, 2020г.“ на Асоциацията на европейските журналисти. Анализът е направен в периода 3 май – 10 юни 2020г. и в него са взели участие 204 журналисти и медийни експерти от цялата страна, най-високият брой от първото издание на анкетата през 2011 година до момента. Проучването е извършено с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Асоциацията на европейските журналисти – България е професионална журналистическа общност, отстояваща правата на журналистите и свободата на словото и медиите. Асоциацията работи с дългосрочната подкрепа на Фондация „Америка за България“.
„Напълно наясно съм колко труден е животът ви в момента, за съжаление“, каза посланичката на Кралство Нидерландия у нас Беа тен Тъшер на официалното представяне на проучването на 9 октомври.
Посланик тен Тъшер обясни подкрепата на нейната страна за независимата журналистика в България така:
„Медиите са четвъртата власт в една демократична държава, а четвъртата власт играе все по-важна роля както във вашата, така и в моята страна. За да е жизнена демокрацията, са необходими критични гласове, ясни факти и анализ на фактите.“
Опитите да бъдат заглушени критичните гласове в България са зачестили през 2020 година, според проучването.
Четирима от всеки пет анкетирани споделят, че са били подложени на натиск или познават колега, който е бил подложен на такъв. Външният натиск е далеч по-разпространен отколкото натискът, идващ от самите медии, като опитите за принуда най-често идват от политически лица и организации. Клеветата срещу журналисти, които си позволяват да са критични, е все по-често срещана форма на натиск, сочат резултатите от анкетата.
„Най-притеснителното е, че над 20% – един от всеки пет журналисти е споделил това в анкетата, нямат нужда нито от външен, нито от вътрешен натиск, за да се самоцензурират“, сподели социологът, политически анализатор и автор на проучването д-р Илия Вълков. „Това показва в известен смисъл някаква безнадеждност.“
Журналистът от „Дневник“ Спас Спасов също посочи автоцензурата като една от най-притеснителните тенденции.
„Автоцензурата през последните години се е превърнала с журналистически стандарт и това изкривява много тежко картината, която журналистиката създава за състоянието на нещата във вътрешността на страната“, сподели на представянето той.
Тези процеси са още по-изразени извън столицата.
„Много ми е ясно какво е да работиш далече от голяма професионална общност и колко е важно да разполагаш с платформата на голяма медия“, добави Спасов, който живее и работи във Варна.
Журналистът отчита, че разследванията му на местни теми са видими именно защото е кореспондент на голяма национална медия – възможност, недостъпна за повечето му колеги в провинцията. Затова през 2016 година той съосновава платформата „За истината“ в подкрепа на независимата регионална разследваща журналистика.
Друг важен извод от тазгодишното проучване за свободата на медиите е, че публичните институции често отказват информация или по друг начин възпрепятстват работата на критичните медии – били те регионални или национални. Четирима от всеки пет журналисти споделят, че отношението към проправителствените медии е коренно различно.
Глобалната пандемия с Covid-19 допълнително подкопава свободата на словото, сочат резултатите от анкетата.
Загубата на приходи за медиите е довела до съкращаване на работни места и допълнителни ограничения за свободното изразяване на журналистите.
„Това ме фрапира – колко директно могат да ти ограничат правата не само като гражданин, но и като журналист“, сподели журналистката Камелия Иванова в коментар за наложените мерки за ограничаване на пандемията през пролетта.
Иванова е член на управителния съвет на АЕЖ – България и кореспондент на германската публична телевизия ARD.
Дезинформацията по темата с Covid-19 е друг сериозен проблем.
„Тя е предизвикателство за добрия журналист, защото той трябва да търси истината“, каза Иванова.
Почти половината от анкетираните залагат надежди за подобрение на алтернативните форми на журналистика, издържащи се от дарения или абонаменти. Според мнозинството от участниците, най-ефикасно би било въвеждането на мерки срещу концентрацията на медийната собственост и разпространение и публичното дискутиране на вредата от медийния монопол.
