След почти двугодишен „меден месец“, започнал след встъпването на президента на САЩ Джо Байдън в длъжност, започват да се отварят огромни разриви между Вашингтон и европейските му съюзници по отношение на икономическата политика. Ако те не бъдат овладени, визията на администрацията на Байдън за нов глобален икономически ред, в който САЩ работят със съюзници и партньори от Европа и Азия, може да се изроди в свят на конкуриращи се икономически блокове.
Припомняме, че споровете избухнаха на бял свят миналата седмица. Тиери Бретон, комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз, обяви, че ще се оттегли от срещите на Съвета за търговия и технологии САЩ-ЕС, които трябваше да се проведат тази седмица в Мериленд. Този орган е ключов за трансатлантическата икономическа политика. Бретон обясни, че дневният ред „вече не дава достатъчно място на въпроси, които вълнуват европейските министри на индустрията и бизнеса“, като посочи оплакванията на ЕС относно новите субсидии на САЩ за електрически превозни средства и чиста енергия, които поставят в неравностойно положение европейските производители на автомобили и други компании. Вместо това ЕС ще се съсредоточи върху „спешната необходимост от запазване на конкурентоспособността на индустриалната база на Европа“.
Френският президент Еманюел Макрон, който беше във Вашингтон миналата седмица, за да присъства на първата държавна вечеря в Белия дом, организирана след избухването на пандемията от COVID-19 каза, че субсидиите на САЩ „са много добри за икономиката на САЩ, но не са правилно координирани с европейските икономики.“
Преди визитата, френският министър на икономиката и финансите Бруно Льо Мер обвини Съединените щати, че следват индустриална политика в китайски стил.
Въпросните субсидии са част от два масивни законопроекта, приети от Конгреса на САЩ по-рано тази година: Закона за намаляване на инфлацията (IRA) и Закона за CHIPS и науката.
Първият предлага цели 370 милиарда долара субсидии за по-бързо преминаване към чиста енергия в Съединените щати. Той включва данъчни кредити за купувачи на електрически превозни средства от САЩ, но само ако те са сглобени в Северна Америка и компонентите им са произведени в Съединените щати или други избрани „партньори за свободна търговия“. Това би навредило много на европейските автомобилни компании, сред които Volkswagen и BMW.
Вторият законопроект предлага 52 милиарда долара подкрепа за изграждане на нови заводи за полупроводници в Съединените щати. Европейските лидери виждат и двете мерки като несправедливо субсидиране на американски компании, влошаване на предизвикателствата пред конкурентоспособността на континента и потенциално въвличане на Европа към скъпоструваща надпревара във въоръжаването със САЩ и Китай.
Миналата седмица нидерландското правителство се обяви публично срещу натиска на САЩ върху своите основни производители на чипове, ASML и ASM International, да прекратят връзките си с Китай. Съединените щати започнаха мащабна кампания за блокиране на продажбите на полупроводници от висок клас и оборудване за производство на чипове в Китай, но все още не са убедили съюзници като Япония и Нидерландия да се съгласят.
Нарастващите разделения са отчасти следствие от войната на Русия срещу Украйна. Докато САЩ и Европа поддържаха единен фронт относно санкциите срещу Русия и военната помощ за Украйна, континентът плати много по-висока икономическа цена за конфликта. Цените на природния газ в повечето европейски страни скочиха до 10 пъти над нивата в САЩ, поставяйки европейската индустрия в изключително неизгодно конкурентно положение. Наистина, Съединените щати помогнаха на Европа да запълни загубата на руски газ с износ на втечнен природен газ (LNG), той се продава на завишени пазарни цени.
В по-дългосрочен план споровете се съсредоточават върху противоречивите цели за индустриалните политики на администрацията на Байдън. От една страна, Съединените щати искат да изградят стабилна верига за доставки, която намалява ролята на Китай в доставянето на критични технологии и суровини за индустриите на бъдещето. Това изисква тясно сътрудничество със съюзниците. От друга страна, администрацията е нетърпелива да види съживяването на американското производство, вярвайки, че китайската конкуренция, е отслабила сигурността на САЩ и е навредила на икономиката. Именно загубените работни места в производството подкопаха подкрепата на гласоподавателите за демократите в индустриализирани щати като Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин.
Всяка от новите мерки на САЩ поставя тежест на везната в полза на компаниите, инвестиращи в Съединените щати, а не в Европа или други близки партньори.
Търговският секретар на Байдън, Джина Раймондо, чийто баща загуби работата си от 28 години във фабриката за часовници в Роуд Айлънд, когато компанията премести производството си в Китай, го изрази ясно в реч в MIT миналата седмица:
„Занапред ние не само ще изобретим технологиите на бъдещето в Америка, но и ще ги произвеждаме тук. Не е изненадващо, че това не се харесва на нашите съюзници и търговските ни партньори, които са изправени пред перспективата да загубят пазари в Китай.“
Европейците не са сами в своите опасения. Генералният директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Ивеала се опитва да защити нормата за недискриминация – изискването търговските партньори да бъдат третирани еднакво. Тя твърди, че малко държави приемат двоичния избор, предлаган от САЩ. „Много държави не искат да избират между два блока“, каза тя в реч в института Lowy в Австралия. Налагането на такъв избор може да навреди на напредъка по въпроси, при които Съединените щати, Китай и други страни нямат друг избор, освен да работят заедно. Тя предупреди, че „предизвиканото от политиката отделяне, предназначено да изгради устойчивост и сигурност, може да доведе до автогол, който да навреди на сътрудничеството по колективни предизвикателства като изменението на климата, пандемиите или проблемите с държавния дълг.“
Думите на Байдън преди вечерята с Макрон предполагат, че той е напълно наясно с европейските опасения и е готов да се опита да ги облекчи. Двамата лидери са се съгласили да гарантират, че производството и иновациите са засилени „от двете страни на Атлантическия океан“.
„Можем да отработим някои от съществуващите различия“, каза Байдън. „Уверен съм.“
Детайлите обаче няма да бъдат лесни за разрешаване. Байдън откровено призна, че има „проблеми“ в законодателството, които трябва да бъдат коригирани. Но не е ясно, например, дали текстът на IRA за разширяване на субсидиите за стоки, произведени от партньори за свободна търговия, може да се разтегне, за да включи и ЕС. Има много хора в Конгреса и администрацията, както и в стоманодобивните индустрии и сред производителите на слънчева енергия, които са ангажирани с принципа „Америка на първо място“, вярвайки, че Съединените щати отдавна са закъснели със съживяването на производството. Те със сигурност ще се противопоставят на прекалено разтегнатото тълкуване на закона.
Байдън и европейските лидери са наясно, че не могат да позволят да се отвори фундаментален трансатлантически разлом. Повече от когато и да било след разгара на Студената война, двойната заплаха от Русия и Китай принуждава Съединените щати и Европа да си сътрудничат и да работят по икономическите спорове. Високите залози предполагат, че двете страни ще намерят път към разбирателството.
Както каза Макрон: „Обстоятелствата означават, че нямаме друга алтернатива, освен да работим заедно“.
Текстът е публикуван във Foreignpolicy.com, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
