България отчита позитивна тенденция по отношение на заетостта, като по този критерий следва тенденция в Евросъюза, която бе прогнозирана по-рано през годината.
През третото тримесечие на 2024 г. заетите лица в Европейския съюз са представлявали 75,9% от работоспособното население (индивиди на възраст между 20 и 64 години), което е увеличение с 0,1 процентни пункта в сравнение с второто тримесечие, съобщават от европейската статистическа агенция Евростат.
Процентът на безработните лица от работната сила на страните от ЕС, които все още търсят желаната работа, е 10,9%, което е спад с 0,1 процентни пункта спрямо второто тримесечие на 2024 г.
Сред държавите в ЕС, най-значително увеличение в броя на заетите е отчетено в Малта (1,4 процентни пункта), следвани от Румъния (+0,6 процентни пункта) и Ирландия, Италия и Кипър (по 0,5 процентни пункта за всяка от тях).
Коефициентът на заетост остава непроменен в Латвия и Нидерландия, докато най-значителен спад е регистриран в Люксембург (1 процентен пункт), Словения (0,9 процентни пункта) и Естония (0,7 процентни пункта).
В България е отчетено увеличение на заетите лица на трудовия пазар с 0,2 процентни пункта спрямо второто тримесечие, достигайки 76,9%. Равнището на заетост (делът на заетото население в работоспособна възраст) у нас за третото тримесечие на годината е 76,7%, отразяват данните на Евростат.
Между второто и третото тримесечие на 2024 г., 3,1 милиона безработни на възраст 15-74 години в ЕС, или 23,4% от трудоспособното население, са успели да намерят работа. През този период 6,7 милиона (50,6%) са останали без работа, а 3,4 милиона работоспособни (26%) са напуснали работните си места.
От всички лица, работещи през второто тримесечие на 2024 г., 2,6 милиона (1,3%) са загубили работа през третото тримесечие, а 5 милиона (2,4%) са напуснали позициите си.
Сред лицата, които не са работили през второто тримесечие на 2024 г., 4,7 милиона (4,1%) са започнали работа през третото тримесечие, докато 3,9 милиона (3,3%) остават без работа.
Тенденцията за повишаване на заетостта у нас беше прогнозирана още в средата на годината.
Институтът за пазарна икономика отчете „пик“ в заетостта, която достигна 71% в групата на 15-64-годишните. Спрямо второто тримесечие на 2023 г. това е увеличение с 0,7 пр. пункта.
Въпреки това от института обясниха, че има някои подробности, които правят ситуацията малко по-различна.
Така например се отчита забавяне в стопяването на разликата между заетостта на мъжете и жените. Повишаването на заетостта на младежите (15-29 г.) е след спад през съответното тримесечие на 2023 г., така че на практика не може да се говори за трайна тенденция към увеличение на младежката заетост.
Регионалните различия не намаляват, въпреки че има известно раздвижване и заетостта в източните (крайморски) райони се повишава значително. Видин е областта с най-голямо намаление на коефициента на заетост.
Значително се повишава заетостта при хората с основно и по-ниско образование, но и тя остава изключително ниска. Коефициентът на заетост на 15-64-годишните с начално и по-ниско образование е 33%, а на тези с основно 37,2% на фона на 90,7% при висшистите и 72,3% при среднистите. Очевидно образованието продължава да е основният фактор за заетост.
Безработицата пък намалява – спрямо второто тримесечие на миналата година коефициентът ѝ се свива с 0,3 пр. п. до 4,3%. На практика безработицата е достигнала естественото си дъно и вероятно ще се движи около тази стойност в близко бъдеще.
От ИПИ отчитат някои проблеми в пазара на труда:
- Икономическата активност се повишава бавно. С ръст от 0,4 пр. п., коефициентът ѝ достига 74,1%.
- Над половината от безработните (52,8%) са продължително безработни (от една година или повече).
- Безработицата сред хората с основно и по-ниско образование остава над 12%.
- Четири пък са областите с под 60% заетост – три в Северозапада (Видин, Враца и Монтана) и Кърджали.
В тази ситуация по-нататъшното развитие на пазара на труда трябва да минава през усилия за квалификация и преквалификация, ограмотяване, учене през целия живот, активиране на неактивните.
