Алберт Айнщайн е един от най-известните учени в историята, а името му се е превърнало в синоним на гениалността. Въпреки че почти всеки в света е чувал за великия физик и забележителната му работа, малцина знаят нещо за трагичната съдба на неговия син – Едуард Айнщайн.
РАННИ ГОДИНИ
Майката на Едуард – Милева Марич е първата съпруга на Алберт Айнщайн. Двамата се запознават през 1896 г. докато са студенти в Политехническия институт в Цюрих. Скоро след като я видял за първи път, Алберт се влюбил в Милева, макар тя да била с четири години по-възрастна от него.
Двамата сключват брак през 1903 г. и по-късно им се раждат три деца – Лизерл (който изчезва от историята и се предполага, че е бил даден за осиновяване), Ханс Алберт и Едуард – най-малкият, който бил роден в Цюрих на 28 юли 1910 г. Алберт Айнщайн се разделя с Милева Марич през 1914 г., но поддържа активно кореспонденция с децата си.
Малкият Едуард от самото начало се проявил като болнаво дете – още в ранно детство честите заболявания го правят прекалено слаб, за да участва със семейството си в семейни ваканции. Айнщайн бил отчаян заради сина си дори след като напуснал семейството. През 1917 г. той пише: „Състоянието на малкото ми момче ужасно много ме депресира. Невъзможно е той да се превърне в нормално развит човек”.
УМСТВЕНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЕДУАРД СЕ ЗАДЪЛБОЧАВАТ
Докато растял, Едуард (когото баща му ласкаво наричал „тете” от френското „petit”- малък, дребен) започнал да се интересува от поезия, свирене на пиано и психиатрия.
Той се възхищавал на Зигмунд Фройд и последвал стъпките на баща си, постъпвайки в Университета в Цюрих, въпреки че възнамерявал да стане психиатър. По това време славата на Едуард вече била голяма заради известността на баща му.
Амбициозният психиатър последвал баща си в още едно отношение – влюбил се в по-възрастна от него жена, но и тази връзка приключила катастрофално.
Около този период от живота му умственото здраве на Едуард изведнъж се влошило – той тръгнал по нанадолнище, което в крайна сметка довело до опит за самоубийство през 1930 г. Диагнозата била страшна: шизофрения. Предполага се, че неусъвършенстваното лечение през миналия век по-скоро влошило, отколкото подобрило положението му, като в крайна сметка се стигнало до нарушаване на говора и когнитивните умения.
СЕМЕЙСТВОТО НА ЕДУАРД ГО ИЗОСТАВЯ
Алберт е на мнение, че заболяването си синът му е унаследил по майчина линия, но проучването му не помага особено да се успокои скръбта му и да се премахне неговата вина. Втората му жена Елза отбелязва в свое писмо: „мъката му е толкова голяма, че го изяжда отвътре”.
Физикът скоро е изправен пред още по-големи неприятности – в началото на 30-те години германската нацистка партия набира сила в Германия и Айнщайн не може да се върне в берлинската Академия на науките, където работи от 1914 г.
Айнщайн може и да е един от най-големите физици в света, но освен това той е евреин – факт, който съгражданите му не могат да приемат и той е принуден да замине за САЩ през 1933 г.
Въпреки надеждите му, че най-малкият му син ще може да отиде при него, задълбочаващите се умствени проблеми на Едуард му пречат да потърси убежище в Америка. Преди да емигрира, Алберт отива да се види със сина си в пансиона, където живее той. Въпреки че геният продължава да пише писма до сина си и да изпраща пари за неговото лечение, това е последната им среща.
Едуард прекарва остатъка от живота си в този приют в Швейцария. Той е погребан в Цюрих през 1965 г. след като получава удар и умира на 55-годишна възраст. Той прекарва повече от 30 години в психиатрична клиника в Университета в Цюрих.
