Влизането в сила на новия закон за „чуждестранните агенти“ в Грузия днес е разгледано от Европейската комисия като „значителна пречка“ за демокрацията и „заплаха“ за европейското членство на страната, според информация от Франс прес.
Според Брюксел, този закон е „още един агресивен акт“ от страна на грузинските власти, насочен към задушаване на несъгласието, ограничаване на свободите и стесняване на пространството за активисти, гражданското общество и независимите медии.
Законът „застрашава“ напредъка на Грузия към членство в ЕС, предупредиха в общо изявление Кая Калас, ръководител на европейската дипломация, и европейският комисар по разширяването Марта Кос.
ЕС е „открит за възможността да върне Грузия на пътя към членство в ЕС, ако властите предприемат надеждни мерки за възстановяване на демократичните принципи. Отговорността за това е изцяло в ръцете на грузинските власти“, допълват европейските представители.
Грузинският парламент наскоро прие закон, вдъхновен от американския модел, за „чуждестранните агенти“, който заместил предходния много критикуван закон за „чуждестранното влияние“, довел до масови протести през 2024 г.
В САЩ известният закон ФАРА задължава всяка организация, представляваща чужда страна, да декларира дейността си пред властите, според информация от АФП.
Грузинските власти представят новия закон като решение на споровете около предишния закон.
Обаче, неправителствени организации смятат, че всъщност правителството може да използва този закон, за да затегне контрола върху гражданското общество и опозицията.
Грузия се намира в политическа криза и от края на 2024 г. е сцена на ежедневни протести.
Протестите ескалираха след обявлението на премиера Иракли Кобахидзе в края на ноември, че правителството няма да започне преговори за членство в ЕС преди 2028 г.
Управляващата партия „Грузинска мечта“ е критикувана за авторитарен подход и отклоняване на Грузия от европейския ѝ път, което служи в полза на Москва.
