Европейската комисия вече разполага с преки правомощия да следи големите онлайн платформи, а целта на новото цифрово законодателство на ЕС не е да налага глоби, а да осигури спазването на правилата в Европа. Това подчертава в интервю за БТА евродепутатът Ева Майдел от Европейската народна партия (ГЕРБ-СДС), която играе роля в разработването на Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act).
Интервюто е част от инициатива, подкрепена от Европейския парламент, относно прилагането на европейските закони в България. В него Майдел говори за готовността на Европейската комисия да наложи ефективен контрол над големите технологични компании, за ролята на националните институции, ограниченията на таргетинга и персонализираната реклама, и за мястото на новите регулации в контекста на технологичния суверенитет на ЕС.
Г-жо Майдел, каква е готовността на Европейската комисия да контролира гиганти като „Мета“ (Meta), „Гугъл“ (Google) и „ТикТок“ (TikTok), и каква роля ще играе България в този процес?
– Европейската комисия вече не е само наблюдател. С влизането в сила на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), Законодателния акт за цифровите пазари (DMA) и Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act), тя разполага с реални правомощия над платформи като „Мета“ (Meta), „Гугъл“ (Google), „ТикТок“ (TikTok) и „Епъл“ (Apple). Обаче е важно да се подчертае, че глобите не трябва да се разглеждат като „събиране на средства“ от технологичните компании. В Европа не виждаме глобите като форма на данъци – те са механизъм, който мотивира платформите да следват нашите правила.
Що се отнася до България, националните органи, като Комисията за регулиране на съобщенията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията, трябва да събират информация и да информират Европейската комисия за възможни нарушения. В същото време Комисията притежава достатъчно инструменти, за да извършва проверки и да влиза в различни процедури в отношенията с платформите.
Законодателният акт за цифровите услуги забранява таргетираната реклама към деца и употребата на чувствителни лични данни. Мислите ли, че тези ограничения ще изменят бизнес моделите на платформите? Какви са мерките срещу политически натиск при прилагането на Акта за цифровите услуги?
– Това не е новост за Европа. Европейските граждани имат право да очакват от своите правителства и ЕС да защитават техните интереси и да им осигурят сигурност. За дадена платформа, която желае да оперира на пазар с над 500 милиона потребители, е необходимо да отговаря на тези очаквания.
В българския контекст можем да запомним началото на руската инвазия в Украйна, когато имаше случаи на цензура на съдържание, критикуващо Русия, което предизвика обществено недоволство. С моя екип организирахме срещи с представителите на „Мета“ и в резултат на това компанията проведе мероприятия в София, за да обясни механизмите си за модериране на съдържание.
Истината е, че за големите платформи размерът на пазара е важен. Българският пазар е сравнително малък и затова не се прилага индивидуален подход, а се следва общият европейски модел. Това всъщност е гаранцията, че нито настоящи, нито бъдещи правителства или институции могат да оказват политически натиск върху онлайн платформите.
Може ли Актът за цифровите услуги да бъде считан за част от по-широката стратегия на ЕС за технологичен суверенитет – заедно с Акта за цифровите пазари, Акта за изкуствения интелект и регулациите за данни?
– Не съм от тези, които вярват, че технологичният суверенитет може да бъде осъществен само чрез закони и глоби. В съвременния свят, особено в технологичната сфера, е трудно да разискваме пълен национален или дори европейски суверенитет. В Европейския парламент редовно се дебатира дали Европа може самостоятелно да произвежда нужните полупроводници – засега отговорът е отрицателен. Същото важи и за разработването на модели за изкуствен интелект от типа на „ЧатГПТ“ (ChatGPT).
Важно е обаче да се подчертае, че това не е необходимо да бъде проблем. Европа трябва да създаде свой собствен модел за технологично развитие, който не непременно да следва американския. Ключово е традиционните европейски сектори да не изпуснат тази технологична вълна и да се модернизират.
Грешно е да се смята, че целта на това законодателство е да ограничи присъствието на големите американски компании в Европа. Не можем да накараме хората да спрат да използват платформи като „Фейсбук“ (Facebook), нито това е нашата цел. Нашата цел е тези платформи – „Фейсбук“, „Екс“ (X) и другите – да спазват европейските правила.
Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон зададе въпроса, защо позволяваме на външни компании да влияят толкова силно върху децата ни. За мен не е от значение дали тези компании са американски или не. Фактът, че децата прекарват часове в тези платформи, изисква от нас да разберем как работят техните алгоритми.
Често давам крайно, но показателно сравнение. Има държави, където технологиите са развити изненадващо добре, и една от тях е Иран. Там изкуственият интелект е използван за следене дали жените спазват шериатските изисквания за покриване на косите и лицата си, дори при шофиране. Това води до налагане на санкции – от глоби до затвор. В Европейския съюз обаче използването на изкуствен интелект за разпознаване на лица е строго ограничено, тъй като личните свободи и права са основополагаещи за европейската идентичност. Тази философия ни отличава не само от Иран и Китай, но и до известна степен от нашите партньори в Съединените щати.
