Интернетът вече е надминал местните граници; големи онлайн платформи оперират в множество нации, обработвайки данни на милиони потребители и оказвайки влияние върху разпространението на информация в световен мащаб. Досега Европейският съюз (ЕС) нямаше унифицирана структура, която да определя ясно задълженията на тези играчи. Правилата от директивата за електронната търговия, приета през 2000 г., вече са неадекватни спрямо съвременната цифрова среда, която включва алгоритми, трансгранични услуги и онлайн търговия с огромни обеми, като също така е свидетел на нови форми на дезинформация.
С приемането на Закона за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA), ЕС стартира една от най-значимите реформи в цифровото законодателство през последните 20 години. Законопроектът беше предложен от Европейската комисия в края на 2020 г. след обширен консултативен процес и беше официално приет през 2022 г. Повечето от разпоредбите ще влязат в сила от февруари 2024 г., а правилата за много големите онлайн платформи и търсачки – още от лятото на 2023 г.
Този регламент се прилага на европейско ниво, а не на национално, понеже дигиталните услуги работят трансгранично и не могат да бъдат регулирани адекватно чрез отделни национални законодателства. Чрез Акта ЕС въвежда единен набор от правила за всички държави членки, осигурявайки равна защита на потребителите и намалявайки разпокъсаността между различните национални регулации.
Основният фокус на Акта е да създаде по-безопасна, по-прозрачна и по-отговорна онлайн среда. Законодателството обхваща всички посреднически услуги – от интернет доставчици и хостинг платформи до социални мрежи, онлайн магазини, приложения за споделяне на съдържание и рекламни системи. Най-строгите изисквания важат за много големите онлайн платформи и търсачки, които достигат поне 45 милиона потребители в ЕС. Те играят важна роля в разпространението на информация и публичен дебат и следователно попадат под директен контрол от Европейската комисия.
Актът за цифровите услуги предлага нов набор от задължения за платформите. Те трябва да осигурят ефективни механизми за докладване на незаконно съдържание, да работят с доверени податели на сигнали, да следят търговците на онлайн пазари и да проверяват произхода на предлаганите стоки. Потребителите имат право на информация, когато съдържанието им бъде премахнато или ограничено, и могат да обжалват решенията на платформите чрез вътрешни и извънсъдебни механизми.
Значително внимание се отделя на прозрачността на алгоритмите. Платформите са задължени да разкриват основните принципи на своите системи за предоставяне на препоръки за съдържание и да предлагат алтернативи, които не се основават на персонализирано профилиране. Въвеждат се строги ограничения за рекламиране на непълнолетни и забрана на поведенческа реклама, основана на чувствителни лични данни.
Регламентът включва също нови правила за борба с незаконни и опасни продукти в интернет. Онлайн търговците трябва да идентифицират търговците, да проверяват информацията за продуктите и да уведомяват потребителите при установяване на нарушения. Въвежда се и механизъм за реакция при кризи, който позволява налагането на допълнителни задължения при сериозни заплахи за обществото.
Ключов аспект от рамката е създаването на национални координатори по цифровите услуги във всяка държава членка. Те отговарят за прилагането и надзора на национално ниво, докато Европейската комисия упражнява непосредствен контрол върху най-големите платформи. Координацията между страните се осъществява чрез Европейския съвет за цифрови услуги — нов орган за обмен на информация и съвместни действия.
Прилагането на Акта в България
В България национален координатор по прилагането на Акта за цифровите услуги е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тя бе назначена за тази роля с решение на Министерския съвет през 2023 г., а правомощията ѝ бяха по-точно определени с изменения в Закона за електронните съобщения, обнародвани през ноември 2025 г. С тези изменения се създава цялостна национална правна структура за надзор над доставчиците на посреднически услуги, посочват от КРС в отговор на запитвания на БТА.
От 1 ноември 2024 г. в КРС ще функционира специализирана дирекция, отговаряща за прилагането на DSA. Комисията изгражда експертен и технически капацитет, разработва вътрешни процедури и координационни механизми и активно участва в работата на Европейския съвет за цифрови услуги. Надзорните ѝ правомощия включват проверки, искане на данни, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове и предоставяне на статус на доверени податели на сигнали и проверени изследователи, уточняват от регулатора в писмения си отговор до БТА.
Паралелно с това Комисията за защита на потребителите (КЗП) играе важна роля в контекста на потребителските аспекти на Акта. Тя извършва контрол върху електронната търговия, нелоялни търговски практики, подвеждаща реклама и безопасността на продуктите, предлагани онлайн. Според данни на КЗП, представени в интервю за БТА, по-висока готовност се наблюдава при големите платформи и онлайн търговци, докато по-малките онлайн магазини и търговците в социалните мрежи срещат по-чести затруднения с изискванията за прозрачност и идентификация.
В регулаторната структура участват и други институции — Съветът за електронни медии, отговарящ за платформите за споделяне на видеосъдържание, и Комисията за защита на личните данни при въпроси, свързани с обработването на лични данни и профилирането. Министерството на електронното управление играе координационна роля в изграждането на националната архитектура и взаимодействието между институциите.
Очакванията на българските регулатори са, че във възможно най-краткия срок след реалното прилагане на Акта, сигналите, свързани с фалшиви онлайн магазини, нелоялни търговски практики, незаконно или вредно съдържание и недостатъчна прозрачност на онлайн рекламата, ще бъдат най-често срещаните, отбелязват от КРС и КЗП пред БТА. Акцентът ще бъде поставен върху информираността на потребителите и помощта на бизнеса при адаптирането към новите правила, като санкционните механизми ще се прилагат пропорционално и при установяване на системни нарушения.
С приемането и прилагането на Акта за цифровите услуги, ЕС и неговите държави членки изграждат основите на нов модел за регулиране на онлайн пространството, целящ да съчетае свободата на изразяване с повишени нива на безопасност, прозрачност и отговорност. Законодателството е част от по-широката стратегическа рамка на ЕС, която включва и Акта за цифровите пазари (DMA), като и двата регламента представляват първия комплексен опит в световен мащаб за регулиране на съдържанието, рисковете и пазарните практики в цифровата сфера.
