Със 121 гласа „за“, 74 „против“ и без „въздържал се“ парламентът преодоля поредното президентското вето, този път върху промените в Закона за ДДС. Така депутатите на практика приемат повторно спорната разпоредба, според която фирмите за бързи кредити могат да търсят високи неустойки от длъжниците си (до два пъти по-големи от размера на главницата), без това да може да бъде атакувано в съда. Същата тази поправка миналата седмица на практика отпадна, с приемането на Закона за държавния бюджет.
Сега на практика от 1 януари трябва да влязат в сила две изключващи се разпоредби – тази, с която високите неустойки по бързите кредити беше отменена и тази, с която тя днес отново беше приета.
Каква е предисторията?
Президентът Румен Радев върна за ново разглеждане конкретен параграф от закона, приет на 19 ноември. Президентът оспори текст, който предвиждаше фирмите за бързи кредити да събират два пъти по-висока неустойка от размера на дълга. Според Радев това ограничава правото на защита и достъпа на гражданите до съд, а също така и правомощието на българския съд да преценява дали договорите съответстват на закона и морала.
Част от текстовете, даващи възможност на фирмите за бързи кредити да събират неустойка в двоен размер, по предложение на независимия депутат Спас Панчев и подкрепени от управляващите, бяха оттеглени веднага след като адвокати алармираха за възможни злоупотреби от страна на фирмите за бързи кредити.
Последва спешно заседание на Бюджетна комисия, където промени бяха премахнати, а поправката на поправката бе приета и през преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2021 г., с което окончателно отпадна.
Каква е била целта на поправката- обясни официалният й вносител- Спас Панчев
В същото време днес в пленарна зала продължиха дебатите по темата.
„Това е геноцид върху най-бедните“, обвини мнозинството депутатът от БСП Румен Гечев.
Вносителят на поправката за двойно завишаване на размера на неустойката при неплащане на бързия кредит беше независимият депутат Спас Панчев.
От парламентарната трибуна той призна, че е направил грешка с поправката, но единственото му желание е било да се намали размерът на неустойката, която в момента била без таван и затруднявала бедните българи при изплащането.
Бившият соцдепутат призна, че против предложението му са се обявили много адвокати, както и омбудсманът на републиката.
„За съжаление, в банките хората наистина много трудно могат да вземат бързо пари, да решат бърз проблем, няма с какво да гарантират тези средства. Тези хора плащат една лихва до 50% заради промяната от 2014 г. в закона, но извън това фирмите налагат сериозни неустойки. Идеята ми беше да има приемлив таван и за двете страни, затова предложих два пъти главницата, за да може и хората да не плащат много, и фирмите да получават нещо“, обясни Панчев. Като посочи, че от тези потребители около 10-12 процента не могат да се издължат.
Панчев допълни, че проектът му получил добра оценка от банкери, с които се консултирал, но се съгласи, че нарушава Конституцията, защото потребителите не могат да се защитят по съдебен път.
„Търсил сте баланс – за чия сметка е този баланс? За гражданите или за тези, които имат нужда да събират големи суми лихви? Уважаеми колеги, с бързи кредити ли ще помагаме на хилядите граждани, а не с политика и грижа към тях, за да нямат нужда от тях?“, репликира зам.-председателят на ПГ на БСП Георги Свиленски.
Свиленски попита и с кои „приятели и колеги“ Панчев е написал това предложение, но Панчев не отговори.
