Исландия може да проведе референдум за подновяване на преговорите за членство в ЕС още през август – ускорение, предизвикано от комбинацията от американски тарифи, заплахи за анексия на Гренландия и нарастващото геополитическо напрежение в Северния Атлантик. Исландският парламент се очаква да обяви датата на гласуването в рамките на следващите няколко седмици, след поредица от интензивни дипломатически контакти с Брюксел – включително срещи между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и исландския министър-председател Криструн Фростадотир, а също и посещение на комисаря по разширяването Марта Кос в Рейкявик, предаде БГНЕС.
Управляващата коалиция бе обещала да проведе такъв вот до 2027 година, но сроковете се скъсяват стремително. Спусъкът е поредицата от провокации от страна на Вашингтон – от наложените мита на Исландия до заплахите на Тръмп да анексира Гренландия, споменавайки Исландия четири пъти в реч на Световния икономически форум в Давос. Дори номинираният от Тръмп посланик в Исландия Били Лонг е пошегувал, че страната ще стане 52-рият американски щат. „Трябва да е тревожно за малка страна“, коментира служител на ЕС.
Ако исландците кажат „да“, страната може да изпревари всички останали кандидати за членство в ЕС – включително Украйна и Черна гора, която едва наскоро надмина броя на приключените преговорни глави на Исландия от преди 2013 година.
Пътят изглежда относително кратък на хартия. Исландия вече е член на Европейското икономическо пространство, част е от Шенген и преди замразяването на преговорите е приключила 11 от 33-те преговорни глави. Служители на ЕС смятат, че при благоприятни условия преговорите могат да приключат само за година – амбициозен, но не невъзможен срок според Брюксел, макар хора, запознати с настроенията в Рейкявик, да предупреждават, че реалността може да се окаже по-сложна.
Основното препятствие обаче остава непроменено от десетилетия – рибата. Правата за риболов са жизненоважни за исландската икономика и са били централен спорен въпрос при предишния кръг преговори, когато т.нар. „Война на скумрията“ с Великобритания заплашила да доведе до търговски санкции срещу Исландия. „В крайна сметка всичко се свежда до рибата – това винаги е бил проблемът“, призна служител на ЕС. Брекзит обаче е променил уравнението значително – с излизането на Великобритания от блока, един от най-трудните опоненти на масата за преговори вече го няма.
За окончателното присъединяване не е достатъчен само един референдум – след приключването на преговорите ще е необходимо и второ гласуване. С БВП на глава от населението сред петте най-високи в света Исландия има по-малко икономически стимули за членство от повечето кандидати. „Разговорът за разширяването се променя – все повече става въпрос за сигурност, за принадлежност и за запазване на способността ни да действаме в свят на конкуриращи се сфери на влияние“, обобщи комисарят Кос. За страна без армия, разчитаща единствено на НАТО и двустранното споразумение с САЩ от 1951 година, членството в ЕС може да се окаже не просто политически избор, а въпрос на национална сигурност.
