Над 702 000 ученици от първи до 12-и клас ще влязат днес в класните стаи в 2349 училища в страната. Малко над 57 000 от тях ще прекрачат училищния праг за първи път. Учебната 2023/2024 година ще започне също в 43 държави извън границите на страната. Училищният звънец ще чуят близо 30 000 български деца, които се обучават в 398 неделни и в две български държавни училища в чужбина, пише БТА.
Министър-председателят Николай Денков на 13 септември, на съвместна пресконференция с министрите на образованието и науката проф. Галин Цоков, на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, и с главния секретар на МВР главен комисар Живко Коцев представиха всички необходими мерки, които държавата предприема, за безопасността на учениците в първия учебен ден и за безпроблемното начало на новата учебната година.
„Работи се усилено за подобряване на условията, в които ще учат децата“, подчерта министър-председателят. Ремонтните дейности в 507 училища вече са приключили, в 240 ще бъдат довършени до 15 септември тази година. В 63 ще продължат и след първия училищен звънец, но е създадена организация за нормалното протичане на учебния процес.
Общо около 90 000 учители ще преподават през тази учебна година.
От тях 70 520 са в училищата и центровете за личностно развитие, останалите ще се грижат за децата в детските градини. Техните заплати се увеличиха с 15 процента, считано от 1 януари 2023 г. „По този начин се поддържа нивото от 125 процента спрямо средното възнаграждение в страната. За тази цел бяха осигурени допълнително 524 милиона лева с бюджета за 2023 г.“, каза премиерът.
Дигитализацията на българското образование продължава.
За облекчение на учениците и родителите хартиените учебници от първи до седми клас ще бъдат достъпни в PDF формат и ще могат да се ползват в платформата „Дигитална раница“ още от първия учебен ден. Медицинската бележка за извинение на отсъствията на учениците ще се издава само електронно от 1 октомври тази година. „Така не само ще облекчим работата на учителите, но и ще се борим с отсъстващите и с фиктивните ученици“, каза премиерът акад. Николай Денков.
Той припомни и за новостите в изпитите от националното външно оценяване в четвърти, седми и десети клас. В края на новата учебна година учениците, които не са успели да ги положат поради медицински или друг сериозен проблем, ще имат право да го направят на допълнителна дата по съответния предмет.
„На едносменен режим са 90 процента от училищата в България. Възможността за преминаване и на останалите е свързана с няколко важни проекта по различни програми, които започват от тази учебна година“, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков. По думите му най-важният е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост, в рамките на който започва строителството на осем нови училищни сгради. Наред с това около 116 образователни институции – детски градини и училища, ще бъдат основно ремонтирани или разширени.
Министър Цоков подчерта, че благодарение на приетия бюджет за 2023 г. са заложени две инвестиционни програми с общ бюджет от близо половин милиард лева, насочени към строителство и ремонт на сгради на детски градини и училища, както за строителство и ремонт на спортни салони и площадки. В едната от тях – програмата на правителството за строеж на детски ясли и градини, се отделят 240 милиона лева, като целта е да се построят минимум 30 нови детски ясли и детски градини, както и поне 40 училища с условия за обучение на едносменен режим.
Учениците в София изучават общо 25 чужди езика, 11 профила и 135 специалности в професионалното образование, съобщиха от Регионалното управление на образованието в София-град.
През миналата година близо 32 000 деца са участвали в общо 50 национални олимпиади и състезания. Тази учебна година в София има реализиран прием в 245 профилирани паралелки и в 178 професионални. Образователните институции в столицата са 581. Училищата са 281, а детските градини – 290. Учениците в столицата са 142 718, а децата в детските градини – 47 652. За всички тях се грижат общо 18 900 педагози. Младите учители под 30-годишна възраст в училищата са 1797.
За тази учебна година е готова специалната платформа на МОН „Дигитална раница“, съдържаща структурирано учебно съдържание
За новата учебна година е готова така наречената дигитална раница, в която е структурирано по отделни теми учебно съдържание за класовете. „Дигитална раница“ е специалнa платформа на Министерството на образованието и науката (МОН), която учителите и учениците могат безплатно да използват на адреса: https://edu.mon.bg/. Достъпът до нея се осъществява чрез националните образователни акаунти на ученика и учителя в @edu.mon.bg или с регистрацията на родителя в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО).
В платформата ще са достъпни и учебниците, които са избрани по съответния предмет от учителите. Тя дава възможност също за създаване на съдържание и уроци, за да може обучението на учениците да бъде много по-интерактивно.
Платформата прави пренос на всички дейности от реална в дигитална среда, като това включва следните функционалности, достъпни за учители, ученици и родители: електронен дневник – оценки, отзиви, отсъствия; даване на домашни задания и проследяване на тяхното изпълнение в срок; получаване на рецензии; статистики за изпълнението на домашните и индивидуалния образователен прогрес; голяма база от дигитално съдържание в меню Mozaik (видеа, 3D модели и анимации); създаване на учебно съдържание – динамични ресурси, тетрадки за упражнение, инструменти, видеоклипове, споделяне на устройства.
Отсъствията на учениците по медицински причини вече ще се извиняват по електронен път
Друга новост в образованието от тази учебна година е свързана с медицинската бележка за извинение на отсъствията на учениците от първи до 12-и клас, която ще се издава само по електронен път от 1 октомври 2023 г. Това значително ще облекчи родителите, ще намали административната тежест за учителите и ще защити допълнително достъпа до личните данни на децата. Процесът по издаване на е-медицинска бележка беше представен на 12 септември от министъра на електронното управление Александър Йоловски, от министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков и от министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Нововъведението е част от реализацията на третата фаза на Националната здравноинформационна система, като елиминира напълно издаването на хартиени бележки, а допълнителната функционалност бе разработена от „Информационно обслужване“ АД.
В националното външно оценяване в седми клас по български език и по математика ще има промени през учебната 2023/2024 учебна година
През новата учебна година 2023/2024 седмокласниците ще разполагат с повече време на изпитите си от националното външно оценяване по български език и литература (БЕЛ), и по математика. За първата част те вече ще имат 75 вместо 60 минути, което ще им даде възможност за по-спокойна и задълбочена работа.
Още една промяна в изпита след седми клас ще стане факт от започващата учебна година. Броят на задачите и по двата предмета остава същият, но по математика две от задачите, които до сега са били с отворен отговор, ще станат с избираем. През годините се наблюдава, че има ученици, които показват знания, но техническа грешка в хода на решаването на условията на отворените задачи, води до липсата на верен краен отговор. С въведената промяна седмокласниците ще могат още в хода на изпита да се коригират, ако видят, че решението им не фигурира в изброените варианти. Това не само ще спомогне за по-точна проверка на знанията, но и ще позволи включване на по-голям дял задачи с практическо приложение.
Изпитът по български език и литература от националното външно оценяване в края на седми клас през тази учебна година ще е на 19 юни 2024 г., а по математика – на 21 юни 2024 г. Това са утвърдените със заповед на министъра на образованието и науката дати след приключилото обществено обсъждане на графика за националните външни оценявания. Изпитите са изтеглени със седмица по-късно в сравнение с предходни години, за да имат седмокласниците повече време за подготовка.
Десетокласниците ще положат изпитите си на дати, различни от тези за седмокласниците – по български език и литература на 10 юни, а по математика – на 12 юни, като дните ще са учебни. Националното външно оценяване в края на четвърти клас ще е на 27 май (български език и литература) и на 28 май (математика).
Държавният зрелостен изпит по български език и литература ще бъде на 17 май, а втората задължителна матура и изпитът по професионална квалификация – на 20 май. Тези дни, както и датите на изпитите от националното външно оценяване за седмокласниците по български език и литература, и по математика, са неучебни.
След приключване на общественото обсъждане есенната ваканция на учениците е определена в периода от 28 октомври до 1 ноември предвид насрочените избори за местна власт, като се запазва броят на ваканционните дни.
Коледната ваканция ще бъде от 23 декември до 2 януари, междусрочната – от 3 до 5 февруари, пролетната – от 30 март до 7 април за учениците от първи до 11-и клас, и от 5 до 7 април – за учениците от 12-и клас.
За първи път през тази учебна година ще има допълнителна дата за изпитите в четвърти, седми и десети клас, но при неявяване на първия изпит по медицински причини
Ученици от четвърти, седми и десети клас, които не са се явили на изпит от националното външно оценяване поради медицински или друг сериозен проблем, ще получат възможност да се явят на нова дата, определена от министъра на образованието и науката. Това предвиждат изменения в Наредба номер 10 за организацията на дейностите в училищното образование, изготвени по разпореждане на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.
„През годините изпитът след седми клас се е превърнал в изключително важен за децата, а системата реално е изключила възможността те да имат истински сериозен проблем, който да не им позволи да се явят на него“, коментира тогава проф. Цоков. По думите му това е несправедливо. До момента за тези деца единствената възможност беше да участват с резултати от олимпиади и състезания вместо с резултати от националното външно оценяване, но не всички от тях се включват в тези изяви. В допълнение, важно е да се даде такава възможност и на учениците в четвърти, и в десети клас, обясни тогава той.
Промените в Наредбата предвиждат тази възможност да се дава за деца, които са имали престой в болница, карантина или смърт в семейството. Тези ученици ще бъдат допускани на изпита, на който не са се явили – по български език и литература, по математика или и на двата. Условието е техните родители да подадат заявление до съответния началник на Регионалното управление по образованието в двудневен срок след провеждането на изпита от националното външно оценяване, на който не са могли да се явят. Те трябва да приложат копия на документи от болничното заведение, от регионалната здравна инспекция, доказващи болничния престой или карантина, или копие на смъртен акт, като се представят и оригиналите им за сверяване. Новата дата за техните изпити ще бъде определяна със заповед на министъра на образованието и науката.
С промяната на учениците се осигуряват условия да кандидатстват в етапи на класиранията за местата от утвърдения план-прием. В случай, че са приключили класиранията, учениците могат да се приемат и над утвърдения план-прием там, където балът ще бъде по-голям или равен на последния класиран и приет в паралелката ученик, и условията на физическата среда на училището го позволяват.
Още новини от деня – четете тук
