Украинското зърно отново започва да тече през Черно море благодарение на сделка с Русия, постигната с посредничеството на ООН. Ако сделката се удържи, тогава тя може да осигури облекчение на милиони хора, изправени пред глад по целия свят, като същевременно спаси масивния, доходоносен земеделски сектор на Украйна от финансов колапс.
Но има много въпроси, които останаха без отговор. Ето с какво допринася или не допринася сделката за световния глад, украинските фермери и мира.
Ще достигне ли украинското зърно до най-бедните в света?
Във вторник, около три седмици след подписването на сделката, първата пратка хуманитарна хранителна помощ отплава от Украйна – с около 23 000 тона пшеница, които се запътиха към Етиопия.
Товарът на кораба, нает от ООН, беше по-малък от количеството, което генералният секретар на ООН Антонио Гутериш първоначално съобщи, че ще бъде превозено с първия кораб, но това наистина бележи значителна повратна точка в борбата срещу глобалния глад – стига да се натоварят повече кораби с помощ.
Първите доставки на зърно от Украйна не са отишли при най-нуждаещите се хора в света и противно на общоприетото схващане, по-голямата част от това, което в момента се изнася, не е пшеница. Царевица е заминала за Обединеното кралство и Ирландия, докато Италия е получила пратки със слънчогледово семе и соя.
Длъжностни лица казват, че има напълно разумно обяснение за това. В силозите на Украйна от началото на войната,има предимно царевица, която обикновено се използва за храна на животни или биогориво, а не за изхранване на хора. Представител на ЕС изчисли, че само една четвърт от 20-те милиона тона зърно, които все още се намират в силозите на Украйна, е пшеница.
Въпреки че зърното в Украйна не е само за човешка консумация, повторното отваряне на пристанищата на страната помага за решаването на проблема с глада в света. Въпреки че световните цени на храните са все още високи, те спаднаха при подписването на сделката, което трябва да улесни развиващите се страни да си позволят внос на храни.
В кризисна работна група на ООН служители питат дали зърното наистина ще отиде при тези, които имат най-голяма нужда от него. Но предположението в основата на споразумението е, че връщането на корабите в движение ще позволи на пазара да се раздвижи.
Някои от традиционните клиенти на Украйна, като Египет и Индонезия, може и да не са изправени пред пълен глад, но се борят с растящите цени на храните, които застрашават продоволствената сигурност.
Дали най-застрашени от глад страни, като Сомалия, Етиопия, Йемен и Южен Судан – могат да се възползват пряко от тази сделка. Това зависи до голяма степен от това, колко активна е Световната хранителна програма на ООН в закупуването на украинско зърно.
Ще искат ли търговците наистина да купуват зърно от Украйна?
Повечето от корабите, които досега са напуснали Украйна съгласно споразумението на ООН, са кораби, които са били блокирани там. Но експертите се чудят дали нови кораби ще искат да влязат в пристанищата на Украйна.
„Проблемът е вкарването на частни кораби в Украйна“, твърди Майкъл Магдовиц, старши анализатор на стоките в Rabobank.
Ключов начин за възстановяване на доверието в корабоплаването ще бъде предлагането на специална военновременна застраховка на плавателни съдове, пресичащи черноморския коридор.
Някои застрахователи на Lloyd’s of London започнаха да предлагат полици за защита на зърното на товарните кораби на стойност до 50 милиона долара на кораб, но най-вероятно ще е необходима много по-широка схема.
Притеснения има и за качеството на зърното, което стои месеци наред по корабите или в силозите. Razoni беше първият кораб, който напусна Украйна, съгласно сделката, но в крайна сметка се стигна до проблеми, след като първоначалният му купувач в Ливан отказа да приеме зърното поради проблеми с времето и качеството.
Но Украйна е убедена, че корабите ще започнат да идват в по-големи количества, защото потенциалните печалби ще бъдат високи.
Ще спаси ли черноморската сделка украинските фермери?
Сделката е от решаващо значение, защото ако се осъществи, може да осигури така необходимата помощ за икономиката на Украйна и да позволи на фермерите да засадят култури през есента.
„Мисля, че най-голямото нещо, което хората не знаят за споразумението, е, че не става дума за износ с 50 процента повече, за да се облекчи гладът сега, а за гарантиране, че украинската селскостопанска икономика не е напълно унищожена“, казва анализаторът на Rabobank Магдовиц.
„Износът трябва да бъде напълно готов до октомври, ако фермерите ще засаждат зимни култури“, допълва той.
Анализ на Киевското училище по икономика установи, че поради войната на Русия селскостопанският сектор на Украйна е загубил 50% от брутната продукция през 2021 г., а войната причинява „огромни проблеми с ликвидността“ на фермерите, които трябва да продават реколтата си с отстъпка.
В момента оръжейниците прибират реколтата от култури като пшеница, но ако 20-те милиона тона в силозите не бъдат изчистени, тогава ще има криза свързана със съхранението, защото това лято се очакват да бъдат прибрани допълнителни 65 милиона тона зърно и маслодайни семена.
„Важно за средносрочните доставки на зърно е, че деблокирането на морските пристанища ще осигури облекчение за украинските фермери и те ще могат да продават зърно и пшеница на цена, която ще покрие разходите за производство“, казва Тарас Качка, заместник-министър на икономиката на Украйна.
Може ли сделката със зърното да доведе до мир?
Турция, която помогна за сключването на споразумението за зърно смята, че пактът трябва да бъде план за бъдещо мирно споразумение.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу написа в Туитър по-рано този месец, „Надяваме се, че споразумението ще доведе до прекратяване на огъня и траен мир“, а генералният секретар на ООН Гутериш също намекна, че пактът „насочва пътя към … осигуряване на мир”. Но експертите смятат, че това е по-скоро пожелателно мислене.
Разрешаването на ограничената търговия да се възобнови е далеч от това Русия действително да спре настъплението си срещу Украйна и да изтегли войските си.
„За Украйна сделката за зърно е само за зърно и точка“, твърди Евгения Габер, базиран в Турция старши сътрудник на Атлантическия съвет.
Габер, която също е бивш украински дипломат, отбеляза, че Украйна и Русия дори не са подписали един и същ лист хартия за сделката за зърно. Вместо това те подписаха огледални сделки с Турция и ООН.
„Това показва липса на основно доверие“, казва тя.
Експерти смятат, че призивите на Турция за мир чрез преговори може дори да са косвено послание от Москва, тъй като атаката на Русия срещу Украйна губи своята сила.
„Чувстваме, че Русия е достигнала върха на обхвата си в Украйна, което означава, че „дневният ред на Кремъл ще се опита да консолидира тези печалби на място по някакъв дипломатически път“, казва Тимъти Аш от Bluebay Asset Management, .
Това е мястото, където сделката за зърно може наистина да подейства като първа стъпка от страна на руския президент Владимир Путин за преговори Русия да запази голяма част от окупираната Украйна.
„Сделката няма смисъл от руска гледна точка, освен ако не се цели към нещо по-голямо, като мирно споразумение“, казва Аш. „Със сигурност Москва осъзнава, че времето не е на нейна страна.“
Габер смята, че черноморският зърнен пакт всъщност е следствие от военното господство, установено в района за момента, а не чисто дипломатическа победа.
„Западните оръжия, които получихме и освобождаването на Змийския остров, направи възможен контролът на Украйна над северозападната част на Черно море“, каза Габер. На свой ред „това направи възможно натоварването и пускането на товарните кораби със зърно“.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
