И тази година няколко общини у нас обявиха бедствено положение. Обилните валежи предизвикаха свлачища, наводнения и затвориха части от пътната мрежа в страната. За щастие няма пострадали, а само материални щети. Нормално ли е обаче бедствията да се превръщат в традиционни събития у нас? Токова ли са непредвидими или просто не са взети превантивни мерки?
Трябва ли всяка година по няколко пъти жителите на населени места у нас да остават без ток, без доставки на храна и без комуникации? С какво са виновни те? Нали те, както всички останали редови граждани, плащат данъци, винетки и др., защо не получават необходимата в замяна грижа?
Нито пътищата ни са хубави, нито реките ни са изчистени, няма достатъчно високи диги, а някои от язовирните стени са напукани.
Реките преливат. Добре, че все още някоя пропукана язовирна стена не се е съборила. В това отношение сме късметлии, но ако не се вземат мерки, тежкият инцидент ще се случи. Въпрос на време е.
За една част от проблемите са виновни гражданите. Ако не си хвърляха боклуците в реките, вероятно те щяха да преливат по-рядко. Въпрос на култура и навик е. Да не взимаш подкупи пък е въпрос на чест, както и това-да си свършиш работата качествено.
Липсата на добродетели едва ли е толкова повсеместна. В по-голямата си част такава се забелязва по високите етажи на властта и в най-ниските пластове на обществото. Може би защото нормалният човек си дава сметка, че не си струва да се продава. Цените са твърде ниски за средностатистическия българин, но за бедния може би са изкушаващи. Има хора и хора.
Истината е, че на година се дават купища пари за ремонти. Почти всяка обаче се налага ремонт на по-рано извършения такъв. Това причинява неудобство на гражданите и прилича повече на схема за източване напари, от колкото на грижа.
Тази машина за сигурни пари работи от години. Сигурно за някои това означава спокойствие, защото „ще има работа“. И то не каква да е, а такава, в която всеки ще спести, а ще остане и за другия път. За други тази „работа“ е по-скоро безсмислен харч и хабене на енергия, която, ако беше вложена в нещо друго, щеше да има видим резултат.
Друг е въпросът защо самите ние – гражданите не изискваме качествени ремонти? Нали сме наясно, че те се правят с парите от данъците, които плащаме? Защо свикнахме да си чупим колите по пътните дупки и неравности? Защо намираме за нормално да изразяваме недоволството си в социалната мрежа и да псуваме по улиците или на маса, а не се обърнем към тези, от които зависи това? Защо, когато минаваме покрай някоя язовирна стена, сърцето ни се свива и си казваме: „Дано издържи повече“?
Защо бедственото положение у нас се превърна в традиция ли? Защото го позволихме. Защото свикнахме да се оправяме поотделно – всеки както може, а докато пълним дупките с камъни и сигнализираме за тях с импровизирани предмети, други се обединяват и прибират за себе си парите, с които тези проблеми е трябвало да бъдат решени. Правят ремонти, колкото да замажат очите ни и не си дават сметка, че тази дейност е важна. От качеството за ремонтите понякога зависят човешки животи, а в повечето случаи отговорност за тях няма кой да носи. А и да има – няма да върне загубеното. Затова спрете да крадете или поне го правете с мярка!
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
