Докато привържениците на Доналд Тръмп върлуваха из Капитолия, ще ви бъде простено, ако мислите, че руският президент Владимир Путин наблюдава разгръщането на събитията и потърква ръцете си от радост: в края на краищата, хаосът, объркването и разрушенията, които се показват, може да се разглеждат като кулминацията на дългогодишните усилия на Кремъл да подкопае американската демокрация.
Но в Москва и сред поддръжниците на Путин реакцията беше слаба, тъй като държавните пропагандисти се опитваха да балансират по тънка линия: да се възползват от изключителната възможност да тролят Америка, като същевременно избягват да насърчават подобни вълнения в собствената си страна. Предвидимо имаше доста злорадство.
„Американската демокрация накуцва и на двата крака“, написа във „Фейсбук“ Константин Косачов, разбирач на външната политика от горната камара на руския парламент.
САЩ, каза той, „загубиха способността си да определят собствен курс и следователно да определят курса за други“.
Бяха направени сравнения и с революцията през 2014 г. в Украйна, която свали президента Виктор Янукович и подтикна Путин да анексира Крим. Припомняйки епизод, когато тогавашният помощник-държавен секретар Виктория Нюланд раздаде бисквитки на протестиращи в централната част на Киев, Косачов попита какво биха направили американците с чуждестранни служители, които правят същото с поддръжниците на Тръмп на стълбите на Капитолия.
„Дали пак биха казали „хората винаги са прави“ или „долу узурпаторите?“, разсъждава той.
Целевата аудитория на този ред на мисли е, разбира се, вътрешна. Целта е да се разкрие очевидната двуличност на американския политически истаблишмънт, който подкрепи революцията на Евромайдан през 2014 г., затваряйки очите си за крайнодесните радикали, които изиграха роля, но брандира феновете на Тръмп, които се опитаха да отменят резултата от президентските избори в САЩ като „престъпници и терористи“. Тази еквивалентност, насърчавана от пропагандата на Кремъл, между неуспешното въстание на поддръжниците на Тръмп и украинската революция, е фалшива – опит да се разиграе разказът за Евромайдан като подкрепен от САЩ фашистки преврат, който оправдава намесата на Русия.
И все пак, ако Кремъл изпитва удоволствие от нещастието на Америка, сцените на жесток хаос във Вашингтон са и най-лошият му кошмар.
Путин е параноик по отношение на „цветните революции“, като тази, която обхвана Украйна. Това е основният двигател на външната и вътрешната му политика. Във Вашингтон той ще види доказателства, че привържениците на една партия – или политически лидер, крайнодесни – могат да нанесат удари сами и да предизвикат хаос и безпорядък.
През последните две десетилетия Путин ухажва ултранационалистически групи и мислители и включи аспекти на съвременната крайнодясна идеология в своята платформа, включително реториката на „традиционните християнски ценности“ и позициите срещу LGBTQ, за да осигури тяхната подкрепа. Но тази подкрепа винаги е била слаба. Голям брой видни крайнодесни фигури се присъединиха към антиправителствените протести на площад „Болотная“ през 2011 и 2012 г.
Революцията в Украйна потвърди опасенията на Путин: Там той видя, че крайнодесните могат да формират високоефективни милиции, способни да наклонят везните в пъти на променливост и безредие. Последва сериозна репресия и изтъкнати руски крайнодесни фигури бяха арестувани или принудени да избягат в Украйна, където се присъединиха към националистически доброволчески части като батальона „Азов“.
Дори онези, които подкрепиха Путин, присъединявайки се към подкрепяните от Русия сили в Донбас, бяха третирани с подозрение, като знаеха, че съюзът между Кремъл и крайната десница зависи от множество условия и в никакъв случай не е неразривен. Игор Гиркин, излязал от контрол руски наемник, активен в Източна Украйна, шокиращо окачестви Путин като „американска проститутка“ в интервю от 2017 г.
Реагирайки на събитията във Вашингтон миналата седмица, десният мислител Дмитрий Олшански – поредният упорит поддръжник на войната на Путин срещу Украйна – написа, че „хората с рога и изрисувани лица“ в Капитолия всъщност защитават основните западни ценности срещу „съветския халифат“. По негови думи злорадството на Кремъл е преждевременно, предупреждавайки, че подобни сцени могат да се случат също толкова добре в Русия.
Ултранационалистите и неонацистите, избягали от Русия, непритеснявани от страх от преследване, бяха още по-откровени в подкрепа на действията на американските екстремисти. „Фашингтън е заловен“, възкликна Wotanjugend, неонацистка платформа, управлявана от избягали руснаци извън Украйна.
В крайна сметка САЩ не са сами в борбата с нарастването на крайнодесния екстремизъм, който процъфтява от политически сътресения и мечта за въоръжен конфликт. Подобно на Тръмп, Путин се стреми да използва гнева им /на националистите – бел. ред./ в своя полза.
И подобно на Тръмп, той едва ли контролира заплахата, която помогна да се отприщи.
Текст: POLITICO. Заглавие: ДЕБАТИ.бг.
