Предишният път, в който сирийският президент Башар Асад използва химическо оръжие срещу цивилни, американският държавен глава Барак Обама само премигна. Асад премина червената линия, но без последствия.
Този път, новият президент на САЩ Доналд Тръмп се закле, че няма да гледа на другата страна. Той е „ужасен от смъртта на малки, сладки бебчета”, в резултат на химическото оръжие. Но Светът ще погледне ли към САЩ в търсене на подкрепа в процеса по прекратяване властването на Асад? Отговорът, по много причини, е не.
Президентът Тръмп не е считан за надежден съюзник. Още не е ясно дали той ще продължи сегашните си партньорства, имайки предвид изказванията, които прави. Той меко казано е си противоречи.
Изявленията му по редица международни проблеми, като например ЕС, Брекзит, НАТО, Русия, Китай и Северна Корея – отслабиха увереността и засилиха притесненията, че САЩ може вече да не е приятел на много държави.
До миналата седмица, най-близката артикулация на администрацията към политиката на Асад беше на министъра на отбраната Джеймс Матис, който каза: „… по въпроса с Асад работим ден след ден, защото искаме да унищожим „Ислямска държава.” А държавният секретар Рекс Тилърсън каза: „Аз мисля, че статутът на президента Асад трябва да бъдат решени от сирийския народ.”
Реакцията на Тръмп от тазседмичната атака на сирийския президент вероятно ще подкопае доверието на съюзните по-нататък. Веднага след като заяви: „Тези отвратителни действия, извършени от режима на Башар Асад са следствие от слабостите и нерешителността на предишната администрация. Президентът Обама каза през 2012г., че трябва да създадем „червена линия” срещу използването на химически оръжия и после не направи нищо.”
В сряда, при появата си в розовата градина на Белия дом с краля на Йордания Аблудах, той предупреди, че може да предприеме действия срещу Асад.
„Сега нося отговорност и ще я нося и изпълнявам с гордост… Тези отвратителни действия от страна на сирийския режим не може да бъдат толерирани.”
В резултат на ужасяващите сцени от вторник, ООН се втурнаха да събират водещи дипломати, за да изразят възмущението си. Малцина очакват техните приказки да доведат до нещо повече от извиване на ръце – както се случи досега с неуспеха на Обама да наложи „червената линия”.
Създаденият вакуум от липсата на действия на предишната администрация, позволи на Русия да поеме контрола върху конфликта. Сега, руският президент Владимир Путин доминира в международния дневен ред спрямо Сирия. Неговите войски наклоняват военния баланс, както в небето, така и на земята.
Русия беше тази, която уреди скорошните мирни преговори в Казахстан и все по-често, в отсъствието на Америка, играе водеща роля зад кулисите на разговорите. Русия наистина защитава Асад и твърдения, че сирийските военни самолети са атакували „складове на терористите, в които те съхранявали химически оръжия” го доказват. Докато Русия се придържа към тази линия, единен отговор срещу Асад е невъзможен.
Междувременно, международното възмущение и негодувание нараства. Антониу Гутериш, генералният секретар на ООН, по време на посещението си в Брюксел заради преговорите, насочени към облекчаване страданията на сирийския народ, каза:
„Ужасните събития показват, че за съжаление военни престъпления се случват в Сирия и че международното хуманитарно право често се нарушава.”
Позицията на ЕС, която идва след дългогодишния конфликт, довел до стотици убити и милиони напуснали домовете си, е напомняне, че международната решимост тези дни наподобява събиране на парчета след бедствие.
Франция призова Гутериш да събере световните лидери в на масата в ООН. Едва миналата седмица се състоя срещата на външните министри от НАТО в Брюксел. Тогава френският представител изрази критиката си срещу позицията на Тръмп срещу Асад, настоявайки Тилърсън да представи повече подробности около скорошните разкрития за американските действия срещу властта на Асад.
И британският външен министър Борис Джонсън изказа своето мнение:
„Всички доказателства, които видях доказват, че режимът на Асад е виновен за това и са го направили с ясното съзнание, че използват нелегално оръжие срещу своя собствен народ. Бих искал виновниците да си понесат последствията за стореното. Не виждам как правителство като това може да продължи легитимно да управлява Сирия.”
Може би заради „специалната връзка” между САЩ и Великобритания, Джонсън си дава сметка колко неготови са те да се справят с Асад. Част от кампанията на Тръмп се основаваше на реторика за унищожението на „Ислямска държава”. Рядко той споменаваше Асад и Сирия. Всъщност, първоначалната симпатия към руския президент Владимир Путин, чиито сили подкрепят Асад, говореше, че на сирийският президент може и да му се размине, докато „Ислямска държава” не бъде унищожена.
След действията от тази седмица, САЩ предложи ООН да изготви резолюция. Това обаче вече сме го чували. Осъжданията, исканията, припомнянето, но в никакъв случай не и действия и настоявания. Също толкова неясно беше и посланието на постоянния представител на САЩ в ООН Никки Хейли, която каза, че „когато ООН непрекъснато се проваля в изпълнението на своите задължения, като например да действа колективно, настъпва момент, в който сами да поемем контрола.”
Международната общност обаче и този път няма да предприеме кой знае какви действия по въпроса. В случая на Сирия, докато ООН покаже и използва „зъбите си”, войната ще продължи да сее смърт.
Вратата на Тръмп може да остане затворена що се касае за поемане на отговорност за ужасите в Сирия. Трудно е обаче да се пренебрегне фактът, че химическата атака идва по-малко от седмица, след като Белия дом се отдръпна от предишната си анти-Асад политика.
Начинът, по който предшественика на Тръмп се справи с предишната подобна атака, определи международното му наследство: Обама не се справяше с тестовете.
Това засилва твърдението на говорителя на Белия дом Шон Спайсър, че на Тръмп му е била оставена слаба „ръка” спрямо Сирия. Но колко умело Тръмп ще си изиграе картите в тази задълбочаваща се криза, можем само да гадаем. След коментарите му, Асад ще се чуди дали Тръмп му е поставил нова „червена линия” и ако така, колко далеч може да стигне. Съюзниците на САЩ ще се тревожат дали Тръмп не се е поставил в неизгодна ситуация.
