В условията на нарастващо напрежение в Източна Азия, санкциите на Китай срещу Тайван са ярко напомняне за Европейския съюз колко зависим е той от острова, и по-специално от малките компютърни чипове, които произвежда.
В отговор на посещението на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе в сряда Китай забрани част от търговията с Тайван и организира военни учения с „бойна стрелба“ в морето около спорната територия.
Военните действия принудиха въздушния и морския трафик да избягва района, като на практика блокираха Тайван – демократичен остров с 23 млн. жители, за който Пекин твърди, че е част от Китай.
Засега Китай е ограничил по-дългосрочните си ответни мерки до забрана на износа на пясък за острова, както и на вноса на цитрусови плодове, охладени бели миди и замразена скумрия от Тайван за континенталната част на страната.
Но рискът за Тайпе и западните компании, които зависят от тайванското производство на чипове, е, че бъдещите мерки на Пекин ще бъдат много по-строги, като например пълна блокада или дори китайска инвазия.
Машините и уредите съставляват почти 60% от вноса на ЕС от Тайван през миналата година. Най-голямото притеснение за европейските предприятия би било внезапното спиране на доставките на електронни чипове, произвеждани от най-голямата компания за полупроводници в света: Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC). Дружеството завладява повече от половината от пазара на полупроводници, изнесени навън, и според слуховете има клиенти като Apple и Qualcomm.
В знак на важността, която САЩ придават на TSMC, Пелоси се срещна с председателя на компанията Марк Лиу по време на посещението си.
Проблемът за Европа е, че в продължение на много години е изграждала зависимостта си от тайванските чипове, но китайска атака може незабавно да разруши жизненоважната линия за доставки, без предупреждение или с малко предупреждение.
И така, как ЕС може да се предпази от подобен риск?
На първо място, блокът не разполага с опита, който Тайван е привлякъл. TSMC е основана в края на 80-те години на миналия век от Морис Чанг, бивш инженер в американската компания Texas Instruments. Чанг е нагледен пример за това как западните технологични компании са загубили от експертния опит, който идва с един специализиран процес.
Според Лудо Деферм, изпълнителен вицепрезидент на базирания в Льовен изследователски център за полупроводници Imec, гъвкавата култура на заетост в Тайван означава също, че производителите на чипове могат по-лесно да наемат и освобождават работници, за да се приспособят към пиковете и спадовете в търсенето.
Вторият проблем е уникалният характер на чиповете, които TSMC може да доставя. Компанията е ключова не само за електрониката, която в момента присъства повсеместно в смартфоните или лаптопите, но вече произвежда и по-авангардни чипове, като тези с размер пет нанометра или по-малък, които ще бъдат ключови за автономното шофиране.
„Всъщност в момента в света има само две фабрики, които могат да произвеждат чипове под пет нанометра. Това са TSMC и Samsung“, казва Херман Хаузер, основател на Acorn Computers, в скорошно интервю за POLITICO. „TSMC е напълно доминираща, ние сме напълно зависими от нея“.
ЕС, разбира се, е наясно с подводните камъни. „Това е сектор, който е едновременно капиталоемък и изискващ знания и е обект на бърза технологична еволюция. Производството на чипове се осъществява във верига за доставки, която е глобална, сложна и в някои важни сегменти – прекалено концентрирана“, казва служител на ЕС.
Защо Тайван се нуждае от Европа
Сега напрежението между континентален Китай и Тайван повдига въпроса за това как Пекин и Брюксел ще продължат напред.
Ключовата роля на TSMC не е останала незабелязана в континентален Китай. В реч през юни, която повдигна вежди, водещ китайски икономист открито призова Пекин да „заграби“ компанията.
Някои западни наблюдатели обаче са скептични, че тази заплаха ще се осъществи – твърдят, че просто не е в интерес на Китай да го направи, тъй като TSMC разчита на други компании за осигуряване на оборудване, като нидерланската компания ASML.
Това каза и шефът на TSMC Лиу в едно от редките си интервюта – в случая за CNN, като предупреди, че компанията му няма да може да функционира, ако Китай нахлуе в Тайван.
Хаузер твърди, че това дава власт на ЕС. „Като Европа ние наистина имаме разменна монета“, каза той. „Никой в света не може да произвежда чипове под пет нанометра без инструментите, които ASML произвежда“.
Но мисълта за немислимия сценарий – пълно спиране на тайванските чипове – без съмнение ще мотивира европейските законодатели и предприятия да ускорят съществуващите си планове за пренасочване на част от производството на чипове и да удвоят пазарния дял на Европа в световната верига за създаване на стойност на полупроводниците.
През февруари Европейската комисия представи плановете си на стойност 43 млрд. евро за привличане на определени производители към производствени ангажименти на европейския континент. Това не е лесна задача, тъй като тя трябва да се увери, че собствените ѝ правила за държавна помощ не са нарушени по пътя.
Освен това напредъкът е болезнено бавен, тъй като ЕС се бори да накара компаниите да преместят производството си в блока.
Въпреки че през последните месеци в Европа бяха направени нови инвестиции от компании като Intel в Германия и STMicroelectronics и GlobalFoundries във Франция, TSMC все още не се е ангажирала с европейски завод за производство, като вместо това е избрала да открие такъв в Япония и в щата Аризона, САЩ.
И това е огромна „сляпа точка“, казва Хаузер. „За съжаление, в момента изглежда, че се опитваме да направим тази [промяна] с Intel, а Intel просто не разполага с технологията. Трябва да го направим с TSMC и Samsung. Не разбирам защо не водим по-сериозни дискусии със Samsung и TSMC“, каза той.
Текстът е публикуван в „Politico“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
