Изборите за местна власт са едни от най-важните, защото засягат пряко всеки един от нас. Всеки ден ние ходим на работа, плащаме данъците си в местната община и очакваме промените в нея да се случват бързо, качествено и ефективно.
Дотук нищо ново. Но и в политическите програми на десетките кандидати в цялата страна също не чухме нищо ново. Същите обещания, облечени в различен партиен цвят.
Нищо ново нямаше и в организацията на изборите – машинното гласуване беше премахнато няколко месеца преди тях, защото, според ЦИК било скъпо, трудно и опасно. По-лесно и безопасно, оказва се, е пренасянето на чували с бюлетини, броенето на ръка и драскането на протоколи. И на тези избори не беше въведено дистанционното електронно гласуване поради горе-долу същите причини.
Но това не е най-големият проблем на тези избори. По-лошо е, че стотици хиляди хора няма да могат да гласуват. Ще попитате защо? Защото изборната администрация, политиците и законодателите не им позволиха.
Близо половин милион българи работят и живея, учат или са командировани в София, а нямат адресна регистрация. И те нямат право да гласуват. Тези стотици хиляди хора или плащат данъците си в София и попълват софийския бюджет, наравно със софиянците, или харчат парите на родителите си в София и подпомагат софийската икономика. А това им дава пълно право и основание да искат да изберат кмет, който да управлява града, в който живеят и харчат парите си.
Но не могат. Изборната администрация и законодателната власт сякаш нарочно не им позволяват.
Ето какво казва ЦИК по въпроса:
„Право да гласуват в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. имат български граждани, които отговарят на изискванията на чл. 396, ал. 1 ИК. „Живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място“ по смисъла на чл. 396 е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и поне единият от тях да е в населено място на територията на съответната община или кметство не по-късно от 6 месеца преди датата на произвеждане на изборите (26 април 2019 г.).”
И се допълва:
„Ако избирателят има адресна регистрация само по настоящ адрес в съответната община или кметство преди 26 април 2019 г., ще може да гласува за общински съветници и за кметове в тази община или кметство, ако подаде заявление за гласуване по настоящ адрес в съответната общинска/районна администрация или кметство не по-късно от 12 октомври 2019 г.”
Тази процедура, както се досещате, е изключително досадна и трудна. Това означава, че всеки буден гражданин трябва да излезе от работа или да не ходи на лекции, и да отиде в районната община и да подаде въпросното заявление. Ясно е, че хората не могат да си позволят да зарежат ангажиментите си, за да се занимават с декларации.
Тоест, ако един студент от Ямбол, който учи в София, иска да гласува, трябва да даде 50 лева за транспорт до Ямбол и там да упражни конституционното си право на глас. Проблемът е, че студентите нямат пари да пътуват специално за изборите.
Работещите пък или трябва да си вземат почивен ден (защото неделя не е почивна за всички), или също да заделят някаква сума от бюджета си, за да гласуват в своето родно място. А в едно „поли-шовинистко” семейство, в което двамата възрастни са от две различни населени места, картинката става още по-пъстра.
Тази патова ситуация се повтаря на всички избори. За тези половин милион български граждани, работещи и учещи никой не мисли. Но е факт, че те биха могли да обърнат изборния резултат. И цифрите говорят сами за себе си: например, в София право на глас имат 1 063 250, а заявление за гласуване по настоящ адрес са подали 3 285 човека. Тоест, ако има още 500 000 човека, които да гласуват, резултатите ще са различни.
Крайно време е законодателите, партии и изборната администрация да помисля за тези стотици хиляди българи, повечето от които млади хора, които се намират в големите български градове. Техният глас има значение. Те са двигателят на икономиката. Те движат страната напред. Те са бъдещето. Те са активните, а държавата сякаш нарочно иска да саботира конституционното им право на глас. Настоящата система е нечестна към тях. Защо тогава никой не мисли как да направи техният глас чуваем?
Задаваме този въпрос на всички избори и никой не ни отговаря. А, както знаете, мълчанието е знак на съгласие. Защото всички политически партии, след като не са предприели стъпки за промяна, са се съгласили на тази несправедливост. И все повече започвам да си мисля, че е нарочно…
