Климатичните промени засягат жените в много по-голяма степен, отколкото мъжете, показва проучване на ООН, цитирано от Profit. Данните сочат, че 80% от хората, които са били принудени да напуснат местожителството си заради природни катаклизми, са жени.
В повечето бедни държави и общности жените играят основна роля за набавянето на храна и гориво за отопление, което ги прави особено уязвими в случаи на наводнения, суша, пожари или други бедствия. През 2015 г. в Парижкото споразумение дори беше включена специална клауза за осигуряване на по-голяма подкрепа на жените, тъй като са диспропорционално засегнати от промените в климата, припомня изданието.
В Централна Африка над 90% от езерото Чад вече са изчезнали, а местните номадски племена са изправени пред огромен риск. С оттеглянето на бреговата ивица все по-навътре, жените трябва да изминават огромни разстояние, за да си набавят вода.
По време на горещия сезон мъжете заминават в големите градове в търсене на работа и оставят жените да се грижат за семействата и домовете. А удължаването на сухия летен сезон означава, че те остават сами за по-дълго време.
Но не само жените в отдалечените, неразвити региони са сред потърпевшите. В световен мащаб нежният пол много по-често попада в капана на бедността, тъй като не притежава същото социално-икономическо влияние като мъжете.
За дамите възстановяването на щетите след природните катаклизми, които унищожават инфраструктура, жилища и работни места, се оказва много по-трудна задача.
След урагана Катрина през 2005г. жените от афроамерикански произход в Луизиана са били най-засегнати. В Ню Орлиънс бедността сред тях беше най-висока. Над половината от бедните домакинства в града бяха съставени от самотни майки и деца.
Те разчитаха на местните общности за своето оцеляване и след масовото разселване, предизвикано от урагана Катрина, тези социални мрежи на практика бяха унищожени. Това постави жените и техните деца пред огромен риск.
Освен това местата за евакуация и убежищата, които се използват в екстремни ситуации, не винаги са подготвени достатъчно добре за специфичните санитарни нужди на жените. Точно такъв проблем е констатиран при организацията на стадиона The Superdome в Ню Орлиънс, където много хора потърсиха подслон от стихията през 2005г.
А още по-лошото е, че в такива хаотични ситуации зачестяват случаите на насилие и сексуални посегателства.
По същия начин, по който климатичните промени се ускоряват от човешката дейност, последствията от тях се влияят от степента на развитие на социалните структури. Природните катастрофи не се отразяват на всички по един и същи начин.
Според статистиката на британската неправителствена организация Oxfam, броят на оцелелите мъже след цунамито в Индийския океан е три пъти по-голям от този на жените в Индия, Индонезия и Шри Ланка. Едно от обясненията е, че заради по-голямата си физическа сила, мъжете се справят по-добре с плуването и имат по-голяма издръжливост.
Но другата причина е, че заради специфичната си социална роля в тези държави, жените са прекарали много повече време в търсене на своите деца и роднини, преди да се опитат да избягат от стихията. В държавите, където равенството между половете е на по-високо ниво, подобна зависимост не се забелязва.
От ООН отбелязват нуждата да се прокарат конкретни политики, които да адресират непропорционалните последствия от климатичните промени върху жените. Но тук на повърхността изплува и друг проблем – участието на дамите в изпълнителните и законодателните органи, които отговарят за изработването на тези политики, е под 30%.
„Жените представляват половината свят и е важно да участват във взимането на решенията”, смята Хинду Омару Ибрахим от Асоциацията на местните племена в Чад. По думите й борбата с климатичните промени не е за влияние, а за оцеляване.
