В четвъртък, изненадващо управляващата коалиция обяви, че ще предложи, между първо и второ четене на закона за държавния бюджет за 2020г., първият ден болнични да не се заплаща от работодателите. Припомняме, че към този момент, когато човек си вземе болничен, първите три дни се плащат от работодателя на 70% от заплатата, на която се осигурява, а останалите дни ги плаща НОИ (на 80%).
Целта на новите предложения, според управляващите, е да се намалят злоупотребите с взимането на болнични. Масово работниците използват по един ден, обикновено в петък или понеделник, или когато има разкъсани почивни дни, за да си удължат почивката. Управляващата коалиция твърди, че за последните години, държавният бюджет губи 632 милиона лева заради фалшивите болнични на работниците.
След като и синдикати, и граждани остро се възпротивиха на новото предложение, в петък управляващите започнаха да обясняват, че то няма да важи за майки на болни деца или при трудови злополуки.
Един въпрос обаче остана без отговор и той ще изкристализира от следната хипотеза. Един работник подписва договор за възнаграждение от 1 500 лева. Върху тази заплата, работодателят плаща още 300 лева данъци и осигуровки, включително и към НОИ. Работникът също плаща осигуровки, пак към НОИ. В края на месеца работникът получава 1 200 лева заплата, а фирмата е дала за него 1 800. Тоест, и работодателят, и работникът са платили, в този случай 600 лева, към Националния осигурителен институт.
Тези осигуровки би трябвало да се използват именно за това – за изплащане на обезщетения за болнични, за майчинство, за безработица и пенсии. Вместо това, с промените от преди няколко години, държавата принуждава работодателите да плащат още веднъж, ако някои от работниците му се разболее.
С предложените изменения от тази седмица, държавата иска работникът, едва ли не, да си плаща, в случай на заболяване. И то само за първия ден. Вторият и третият отново ще се поемат от работодателя.
Въпросът е защо, след като и фирмите, и служителите си плащат осигуровки, те трябва да платят отново, в случай на заболяване. Защо НОИ не покрива тези плащания? Къде потъват парите ни, когато ни удържат от заплатите. Според синдикатите, осигурителната вноска е изключително ниска и ако трябва НОИ да плаща болничните, системата ще се натовари. Единият вариант е да се увеличи осигурителната вноска, другият вариант е онези, които веднъж са си платили, да платят отново.
И пак питаме – къде потъват парите ни? Все едно да си направите застраховка „Авто каско”, но като стане нещо, застрахователят да ви каже, че няма да ви плати, защото няма пари в касата.
И още един проблем, който остана в периферията – над 50% от българските граждани не се осигуряват или поне не на пълната си заплата. Масово и работници, и работодатели предпочитат да си внасят осигуровки на минималната работна заплата и да взимат пари на ръка. Само че, социалната система у нас работи на следния принцип – работещите днес плащат на пенсионерите, на болните, на майките, на безработните. Тоест, докато повече от половината население си мисли „Абе, какво ще й плащам на тази държава”, майките им, сестрите им и бащите им ще получават ниски пенсии, ниски социални плащания.
