В „Богатството на нациите“, Адам Смит пише: „Никой не е виждал куче да заменя честно и обмислено кокал с друго“. Основоположникът на капитализма счита, че „размяната на едно нещо за друго“ е характерна за хората и не се наблюдава в животинския свят. Икономистите след него изучават само човешкото поведение, убедени че личният интерес е движещата му сила. В този дух се изказва и Джон Мейнард Кейнс, бащата на модерната икономика, който свързва ирационалния избор с „животинското у човека“.
От друга страна, животните могат да се окажат и доста успешни предприемачи. Според електронното списание „Нейчър Къмюникейпънс“, женската оса привлича в гнездото си помощнички, които отглеждат поколението й, а те на свой ред, могат да изберат от няколко гнезда. Така осите правят сделка: осата майка предлага на помощничките да живеят в гнездото й срещу грижа за малките и може да изгони всяка, която не изпълнява задълженията си.
Интересното е, че условията на „сделката“ при осите зависят от търсенето и предлагането. Когато броят на гнездата в даден ареал се увеличи, тогава майките очакват по-малко грижи от помощничките. Осите се държат като всеки предприемач и както повечето икономисти биха прогнозирали.
Ако Адам Смит беше се разходил в полето да наблюдава насекомите и птиците или беше отишъл на сафари, вероятно щеше да открие, че в животинското царство действа „търговска камара“.
Учените са наблюдавали такава „икономика“ сред животните в саваната в Африка, в дъждовните гори на Централна Америка и в Големия бариерен риф, до Австралия.
Бабуните и други примати, които живеят в стада, обменят пощене срещу секс. Някои растения и насекоми, „награждават“ мравките за това, че ги пазят.
Подобни открития не само разгромиха антропоцентризма на икономистите, но и разбиха някои от догмите в биологията.
Теорията за икономиката в природата не е нова. През 1981-ва биологът Роналд Ное от университета в Страсбург, докато работи по дисертацията си в Кения, забелязал, че бабуните живеят в йерархични групи. Било му интересно как по-ниско стоящите мъжки се разбират с доминиращите, за женските. Сътрудничеството в природата е характерно не само между животни от един вид, но и между представители на различни.
Корените на тази кооперация, обаче изглеждат като загадка, на фона на Дарвиновата теория за еволюцията, като оцеляване на най-силния. Не би ли следвало от това, че отборът е в полза на грубия индивидуален интерес (егоизма)?
Така Ное си задал един важен въпрос: „Защо животните не винаги се убиват помежду си? Защо агресията им има спирачки?“
През 80-те биологията разполагала с две основни теории, обясняващи поведението на животните. Първата е за т.нар. „кин- селекция“, според която в някои случаи организмите предпочитат да предадат своя генетичен материал чрез репродукция, вместо самооплождане. Например, в една колония от мравки има много стерилни женски работнички, които участват в отглеждането на поколението на майката. Но кин-селекцията не обяснява защо риба, която яде паразити, чисти устата на баракуда, без да бъде изядена. Те нямат общи гени и би трябвало хищникът да изяде „зъболекаря“ след почистването.
Според втората теория, „реципрочен алтруизъм“, селекцията в природата толерира сътрудничеството между два организма, които непрекъснато контактуват. Единият се възползва, като знае, че после ще върне услугата. Логическото предизвикателство пред тази теория обаче е – как алтруистът гарантира на партньора си, че ще му се реваншира.
В Кения, Ное забелязал, че един голям бабун на име Стю бил по-силен от другите мъжки, но не се възползвал от това си превъзходство и допускал и по-слабите до женските. Срещу това те го пощели. Ако Стю, не бил доволен от помощника си, го заменял. Ползвайки различни помощници, Стю извличал максимална полза.
Ное се връща в Европа и среща математика Петер Хамерстейн от Берлинския университет, който се занимавал с теорията за еволюцията. Хамерстейн бил убеден, че в голямата си част, екологията на поведението е „да наблюдаваш и да си правиш изводи“.
През 1994-та Ное и Хамерстейн публикуват новата си теория за „икономиката в природата“, която комбинира различните стилове на анализ на двамата учени. Хамерстейн създал математически моден, а Ное привел научните доказателства.
Размяната при животните не е фиксирана, а зависи от предлагането, нещо като „алтернативата на затворника“. Това е една теория за търсенето и предлагането: колкото повече мъжки скорпиони има „на пазара“, толкова по-голям е „подаръкът“ към женската преди оплождането.
Двамата учени публикуват теорията си в малко научно списание и не придобиват голяма популярност извън приматологията. Някои изследователи считат, че това се дължи на приложението й. Всеки използва данните различно. Критиката към Ное и Хамерстейн е основно по посока на лисата на обяснения как се пресмята покупко-продажбата в природата, при промяна на търсенето или предлагането.
В заключение, Адам Смит дължи благодарност на Ное и Хамерстейн за връзката, която правят човека и животните. Икономистите вече са наясно, че най-известната идея на Смит за „невидимата ръка“ (на пазара), е неприложима към икономиката в човешкото общество, тъй като поведението ни е непредсказуемо. Но Ное и Хамерстейн могат да се възползват от нея като метафора за избора на животните при кооперирането.
