Българският народ не подкрепи протестът на миньорите и енергетиците и те изглежда го осъзнаха, макар и трудно. След две седмици на абсурдни претенции, гръмки заплахи и блокиране на пътища, протестиращите най-накрая решиха да освободят общественото пространство от натрапчивите си и несправедливи искания и премахнаха блокадите и палатките, поставени върху магистралите и първокласните пътища, построени с нашите данъци.
Редовните стотина протестиращи, които се оказаха членове на партийни листи и кандидати за общински съветници и кметове, както и заблудени енергийни говорители подтиквани от синдикатите, тормозиха десетки хиляди българи в продължение на повече от седмица. Те не само че отказваха диалог с правителството, което направи всичко възможно да удовлетвори исканията им и да обясни, че те са закъснели, безсмислени и противоречат на европейски директиви, подписани преди години, но и заплашваха българите, че ще им спрат тока.
На този фон държавата не само се съгласи да гарантира работните места и заплатите на всички заети, независимо от произведената продукция и пазарната цена до 2038 година, но им предложи и твърде щедрите компенсации от 36 заплати – нещо невиждано за всеки един работещ у нас, за когото подобни привилегии са немислими.
При тези условия хленченето и инатът на енергетиците изглеждаха нахални и смехотворни. Затова и не получиха подкрепа от обикновените хора, които всъщност ще бъдат реалните потърпевши, ако исканията им се изпълнят. Първо, защото ще продължат да дишат замърсен въздух години наред. И второ, защото от българския данъкоплатец ще дойдат парите за неустойките, които България ще трябва да заплати, заради неизпълнението на поетите вече ангажименти към ЕС.
И както икономистът Евгений Кънев попита в социалните мрежи: „А ако за това се проведе референдум – какви ли ще са резултатите?“
На всички в Европа е ясно, че въглищните централи остават в миналото и постепенно ще бъдат затворени. Причините за това не са политически, а са свързани с фактът, че въглищната енергия вече не е ефективна и е значително по-скъпа от новите видове енергия. В този смисъл, да си против получаването на европейско финансиране за компенсации, за модернизиране на въглищните производства, за изграждането на нови по-модерни съоръжения и откриването на нови работни места е съмнително и лекомислено.
И все пак, вчера протестиращите енергетици заявиха, че ще търсят изпълнение на исканията си не чрез блокади, а по друг начин, най-вероятно чрез стачни действия. Но това може да им изиграе лоша шега. Защото както България не можеше без руския газ, се оказа че може. Или както не можеше без руски петрол, се оказа че може. Сега да не се окаже, че и без въглищни централи може?
Още актуални коментари – четете тук
