Защо Борисов се отказа да бъде премиер на „разбита държава“?

Борисов не изневери на стила си: вчера едно, днес друго. Категоричността му относно това да бъде премиер бързо претърпя метаморфоза и 24 часа по-късно българите вече знаят: той с облекчение се отказва да бъде премиер на разбита държава.

Какво ни показва поведението на Борисов и ГЕРБ от началото на опитите за преговори за правителство?

Първоначално той проведе срещи с ИТН и БСП, но не покани вторите на изборите – ПП-ДБ, които вече бяха поставили условието си за санитарен кордон около Пеевски.

През това време и Борисов, и представители на ГЕРБ, упорито отказваха дори да споменат името на Пеевски, като уклончиво даваха да се разбере, че, да, „Новото начало“ (пак без да се споменава Пеевски) може и да са лоши, но те и другите не са добри. Особено вторите.

На последния брифинг най-после му беше зададен въпроса защо Борисов отказва да спомене името на Пеевски. И той отново не го спомена – заговори за това как най-тежките битки на ГЕРБ са извън страната и те били с ДПС-“Ново начало“, но и с АПС.

Забравихте АПС какви са. Те там безчинстваха и моите там се биха, ама така, както трябва да се бият. Ние в смесените райони битката я водиме с Ново начало. Тука по центъра се борим с пепетата“, каза Борисов.

А имаше дни, в които свободно разказваше, как самият Пеевски скроил план за убийството му. Въпреки че и тогава не беше щедър при произнасяне на името му.

Еволюцията на Борисов: Не бил заплашен от Пеевски, а от Путин

След като няколко пъти бяха отправяни призиви първият на изборите да поеме отговорността и да започне да търси подкрепа за правителство, месец след парламентарните избори Борисов реши да започне такива.

И постави условие – той да бъде премиер, защото само той, благодарение на добрите му отношения с Виктор Орбан (Унгария води председателството на Съвета на ЕС в момента), страната ни ще влезе в еврозоната до март. Борисов не обясни обаче как това ще стане чрез посредничеството на Орбан, още повече, че Унгария не е в еврозоната.

Вярно, Орбан е инициатор на подкрепата за пълноправното ни влизане в Шенген, но това се случва и без Борисов да е начело на държавата.

Единственото, което лидерът на ГЕРБ искаше да разберат всички, е, че без него, държавата ще потъне. Така, само в рамките на 24 часа, от национално отговорен политик, загрижен за държавата, Борисов се превърна в ядосан и обиден политически лидер, за когото „в този хаос, в тази тиня, в която ни поставиха тези момчета (ПП-ДБ, бел. Ред.) – оправяне няма“. Тук трябва да разбираме, че довчера все пак надежда е имало.

На практика Борисов отказва да седне на масата и да води разговори за политики. От всичко казано от него досега, на първо място излизат назначенията.

Още в началото на преговорния процес той постави разговорите за политики настрана и заложи избора на Рая Назарян за председател на парламента като условие за отваряне на процеса за правителство, водено от ГЕРБ.

Защото, обосновават се от партията му, победителят взима всичко. Така било по правилата на парламентарната демокрация. Те обаче пропускат да добавят защо според Конституцията ни се допускат и други хипотези чрез т.нар. „парламентарна рулетка“, при която президентът има право да даде мандат за правителство на три парламентарни групи – първата, втората и трета, по негов избор, когато с останалите два мандата не стане.

Това показва, че парламентарната демокрация, макар и на теория, предвижда и управление на последния в изборите, а не управление на всяка цена от първия.

Очевидно важното за Борисов е да бъде премиер. От това зависи и държавата. Ако за момент върнем лентата назад, ще видим, че нито ПП-ДБ, нито ИТН, БСП, нито дори ДПС-“Ново начало“, АПС и „Възраждане“ не са поставяли персонално лидерите си като условие да се случи някаква политика.

Само при Борисов има пълно идентифициране на личността с властта.

Затова и за него най-лесно е политиката да мине през раздаването на постове – той премиер, Атанас Атанасов – председател на парламента. И тук, дори и даден на ПП-ДБ, постът пак е разпределен от Борисов.

Политиките за държавата са само и единствено следствие от раздадените постове.

Държавата за пореден път е заложник на личните прищевки на Борисов, които са в стил: след като не искате аз да ви управлявам, трошете си главите. Той отказва да отиде на лидерска среща, за да не го обидят и за да не бъде унизен. А всъщност тук не става въпрос за неговото спокойствие и комфорт, а за това на държавата. И именно, защото той представлява първата политическа сила, той трябва да зададе диалогичния тон. Което той отказа да направи, само, защото не беше угодено на политическото му его.

Това, което разбра немалка част от обществото обаче, е, че санитарен кордон около Пеевски според Борисов е извиване на ръце, което, на всичкото отгоре, се оказа и противоконституционно. Заради което Борисов се отказва от ролята си на отговорен и загрижен за държавата политик, който да закърпи разбитата държава.