Младата майка Ерона от град Феризай в Косово беше само на 21 години, когато беше убита от бившия си съпруг. Той се срещнал с нея, за да върне детето им, които било при него на посещение. По време на срещата внезапно извадил пистолет, с който застрелял бившата си жена и ранил брат ѝ, който я придружавал.
Джулиета от Пея, майка на три деца, е била на 42 години. Според официалната информация убиецът отишъл в полицейското управление с думите “Застрелях жена си”. И двете жени – Ерона и Джулиета, бяха убити в Косово през април 2024 г. В рамките само на пет дни. Убийствата им предизвикаха ужас в страната. Президентката Вьоса Османи обяви ден на национален траур, в памет на жертвите от насилието срещу жени и момичета в Косово.
Много хора бяха ужасени, но малцина бяха изненадани. Активисти и правозащитни организации отдавна говорят за структурните проблеми, които често превръщат жените в Косово в жертва на насилие. Мнозина си задават въпроса какво още трябва да стане, преди нещо да се промени?
Недостатъчни наказания
На хартия в последните години има положително развитие. Домашното насилие е престъпление в Косово от 2019 година. Съдилищата могат да налагат глоби до 25 000 евро и да поставят ефективни присъди до три години. Засега обаче няма много съдебни решения по такива случаи. Случаят на Джулиета е пример за това. Мъжът, който се превръща в неин убиец, е бил познат на полицията и осъден на три месеца затвор и глоба през 2022 г. Плащайки 300 евро обаче, той се разминава със затвора.
Според активисти сегашното активизиране по темата не върши работа, защото то повдига въпроса само в краткосрочен план. “Нужна е по-добра съдебна система, по-бързи процедури, по-големи и по-чести наказания за нарушителите”, казва социоложката Букурие Рустеми.
Полицията не приема жертвите на сериозно
Според официалната статистика четири жени са убити в Косово през 2023 г., а други 2120 са пострадали при насилие в дома им. Истинският брой навярно е много по-голям. Много жени се страхуват да докладват в полицията, защото се опасяват, че органите на реда няма да ги вземат на сериозно. В проучване на “Амнести Интернешънъл” жертви на домашно насилие казват, че в полицията са им обяснявали, че насилието, което партньорът им упражнява над тях, е напълно нормално. Заплахите и психическото насилие също често се замитат под килима, а полицията се намесва само когато има явно забележими признаци на физическо насилие – като насинявания.
В повечето случаи жертвите биват обвинявани, а това има много сериозни последици, казва психоложката Калтрина Айети. “Жертвите често мислят, че те са допринесли за ситуацията – че са предизвикали извършителя да ги нападне и така са довели до разрушаването на семейството си”. Този начин на мислене продължава да е разпространен не само в полицията, но и в обществото на Косово като цяло.
Цената на живота без насилие
Обществото в Косово е до голяма степен основано на патриархални принципи и това вероятно е една от най-сериозните причини за продължаващите фемициди. “Ролята на жената в Косово е на домакиня, която се грижи за децата, съпруга и възрастните си роднини”, казва социоложката Рустеми. Доминацията на мъжете в много области в обществото продължава да създава проблеми на жените. “Липсва им достъп до образование и финансова независимост”, обяснява експертката.
Зана Аслани, която ръководи убежище за жени в Прищина, потвърждава, че много жени, които са събрали смелост да напуснат насилника си партньор, по-късно се връщат при него поради финансови причини. Те просто не могат да си позволят да живеят самостоятелно, защото често нямат собствен доход. През 2021 г. около 50% от мъжете в Косово са имали работа, докато само 17 процента от жените са работели.
Съществуват твърде малко възможности за финансова независимост на жените. По-голямата част от собствеността е на името на мъжете, жените в повечето случаи са лишени от наследство. По закон братята и сестрите би трябвало да наследяват имущество по равно. Но на практика се спазва традицията, която повелява мъжът да получи цялото наследство – така за жената не остава нищо. Идеята е, че жените се омъжват и стават част от семейството на съпруга си, като съответно губят правата си над бащиното имущество.
Същата традиция често спира жените да се върнат обратно в дома на родителите си, дори да са станали жертва на насилие в новия си дом. Когато жената се омъжи, тя на практика вече принадлежи на съпруга си. Жените, които са отхвърлени от семейството си и им се налага да се върнат при насилника, често страдат от посттравматичен стрес, казва психоложката Айети. А насилникът има още повече власт, защото разбира, че жената няма друг изход.
Балкански феномен?
Ситуацията е такава не само в Косово, казва социоложката Рустеми. “Случаите на фемицид се наблюдават навсякъде на Балканите. Патриархалното общество е подобно навсякъде в региона. Може да се каже, че това е балканският манталитет”. Ситуацията само се влоши от насилието по време на войните в бивша Югославия и затруднената икономическа ситуация в някои от тези държави. “Насилието, което се показва по телевизията и в социалните мрежи, особено речта на омразата, също влияе на младите мъже”, казва Букурие Рустеми.
„Патриархалните нагласи обаче са много по-сериозни и вкоренени в мисленето. Всеки опит на жените да променят това статукво се блокира от мъжете“, подчертава експертката.
Публикацията е на Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
