Политическият инструмент вот на недоверие е заложен в нашата конституция съвършено разумно. Неговият смисъл е да могат депутатите, когато не са съгласни с определени политики на правителството, да поискат от него обяснение за тях. И ако тези обяснения не ги удовлетворяват да гласуват срещу правителството и да го свалят. В този смисъл вотът на недоверие е един съвършен демократичен парламентарен акт.
Какво се получава обаче у нас напоследък?
Парламентарните вотове на недоверие следват един след друг, едва ли не през седмица, което е в очевиден разрез със замисъла на конституцията и със здравия разум. Тези вотове изяждат скъпото парламентарно време. Губят и времето на правителството, което вместо да работи, се занимава с непрекъснати обяснения по различни въпроси, отговорите на които често пъти са очевидни.
Получава с така, защото опозицията в България, предвождана от Тошко и Копейкин, няма никакво намерение да законодателства и да води някакви политики,. Дори няма и намерение да свали правителството, тъй като това технически е невъзможно за момента. Единствената им цел е да нападат лидерите на управляващите с обидни грозни епитети, които не съвпадат по никакъв начин с езика на парламентаризма, а по-скоро показват безграничната просташка изобретателност на авторите им.
„Пропаднали субекти“, „доносническа България“, „парламентарна утайка“, „омерзени избиратели“ „джендъри“, „фашисти“ и още много подобни са само част от думите, които може да чуем от парламентарната трибуна. Да не споменаваме опитите за бой, счупените очила, разкъсаните ризи и плюенето по колеги.
Всичко това се гледа от българския народ и децата на България, а хората остават с впечатление, че ги управляват някакви дегенерати. Разбира се, дегенерати, избрани от самите тях.
Интересно е да се отбележи и още една страна на политическата мода от последните две-три години. Вече се счита за абсолютно нормално на парламентарната трибуна да излезе депутат и да изрича откровени лъжи, които за секунди могат да бъдат проверени и опровергани. Например шумно прокламираната лъжа, че българската държава фалира, и че с външния дълг заробваме и внуците си.
Всеки грамотен човек за секунди може да провери, че резервът на държавата е над 10 млрд. лева, и че външния дълг който се емитира служи основно за погасяване на стари дългове. Той не надвишава 22-23% от БВП, което е изключително ниско и здравословно ниво на външен дълг.
Защо тогава се лъже така безотговорно?
Трябва да се отбележи, че вероятно депутатите не са толкова изглупели, за да не знаят истината. Те лъжат абсолютно съзнателно, за да накарат онази част от българите, която им вярва, да намрази управляващите и да се уплаши от политиката им. Проблемът отново е, че тези лъжи мултиплицирани стотици пъти от всички медии карат българските граждани да се страхуват за бъдещето си, да мразят държавата си и да живеят в непрекъснато обществено напрежение.
И всичко това, при положение че и според нашия Национален статистически институт, и според Евростат, икономиката на България се развива много добре, има по-висок ръст от средния за ЕС и българинът всъщност става все по-богат. Само през последните две години пенсиите на над 2 милиона пенсионери бяха увеличени двойно и това няма как да бъде отречено.
Новият вот на недоверие е поискан от БСП, Възраждане и ИТН, относно политиките за отбрана. Проруските партии у нас явно са вбесени от факта, че България след 20 годишно бездействие, което може би не е случайно най-после реши да започне да закупува отбранителни системи, с които да може да се защити при външна агресия. Защото както се оказа през последните двадесет години армията ни бе доведена до състояние на абсолютна безпомощност, както по отношение на въоръжението, така и по отношение на личния състав. Това също няма как да е било случайно.
Въпреки поредният вот на недоверие, и този път правителството няма да падне. От ГЕРБ ясно заявиха, че ще го подкрепят отново (по не съвсем ясни за обществото причини). ГЕРБ, точно както и опозицията, заливат правителството и персонално премиера и финансовия министър от сутрин до вечер с обидни квалификации, лъжи и полулъжи. Смисълът и на този вот ще бъде не да се получат отговори по въпросите за сигурността, а да се отвоюва парламентарно и медийно време, в което да бъдат обругавани правителството и премиера. Целта на тази операция е да бъде унижавано и отслабено правителството и партиите на Промяната така, че в един момент да бъдат свалени без особена съпротива и на власт отново да се върнат онези, които ни управляваха последните 15 години.
Цялата словесна помия, която ще се излее от екрана обаче, дълбоко депресира българското общество. А партиите, извличайки политически дивиденти, трябва да си дават сметка, че дълбоко деморализират нацията. Тази реалност е твърде опасна за бъдещето на България. Опозиционните партии превръщат една демократична процедура, като вота на недоверие, в елемент от хибридната война, в която крайния резултат не вещае нищо добро за нас и като общество и като граждани.
Още актуални коментари – четете тук
