Преди няколко дни бяха публикувани данните на НСИ за образованието в България за 2022 година и статистиката продължава да бъде тревожна. Завършилите средно образование ученици са намалели с близо 5,5 хиляди в сравнение с предходната година, като това намаление не може да се обясни единствено с демографски процеси. Значително е намалението на завършилите средно образование в професионалните училища; малко са учениците, завършилите средно образование от онези, които са завършили основно.
Освен да останат в училище и да посещават учебни занятия за всички години до 12-ти клас, накрая учениците трябва и да получат по предвидения ред образователната степен. Ако например проследим учениците, които през 2018 година са завършили основно образование (71,9 хиляди), ще видим, че пет години по-късно около половината от тях (36,4 хиляди) получават диплома за завършено средно образование.
Само този факт е достатъчен, за да направим различни изводи за системата, без дори да подхващаме темата за качеството на образованието:
- Демографията е негативна, но тя не обяснява къде са „изчезнали“ близо половината ученици в средните училища. Демографското намаление на населението в съответната възраст е от порядъка на средно 2,5-3% годишно.
- Данните показват, че отпадането на учениците в размер на около 10% годишно е наистина реалистично и се запазва и в горния курс. Отпадането, разбира се, има различни обяснения – децата отпадат от училище не само поради слаби резултати и нежелание да продължават обучението си, но и поради емиграция, болест и др. Въпреки това обаче натрупването на отпадане на ученици във всяка една година от обучението е твърде голямо и адресирането му трябва да се превърне в централна политика.
- Дори и връщането на част от отпадналите ученици в училище е само една страна на монетата – то е само отправната точка, от която започва истинската битка на задържането им в училище, подобряване на резултатите им и в крайна сметка постигането на крайната цел – успешно завършване на образователната степен. Много път има да извърви образователната политика в България, за да постигне тази цел, а не виждаме специфични мерки в тази посока.
- Успешното завършване на средно образование следва да е цел не само за върнатите в училище деца, но и за тези, които присъстват в системата, но по някаква причина не успяват да издържат зрелостните изпити и да получат диплома за средно образование. Почти всяка година наблюдаваме делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, като през 2022 година той беше 17% (отчитайки промяната в методологията на оценяване на матурите през тази година).
- Сравнително ниският дял на завършилите средно образование спрямо завършилите основно показва и много ниската финансова ефективност на системата и вложения публичен ресурс в нея.
Защо е обществено важно колкото може повече ученици да завършват успешно поне средно образование?
Макар и очевидно, ще повторим отново ползите от образованието, без да ги изчерпваме:
- Населението с поне средно образование е изложено на много по-нисък риск от изпадане в социална изолация и бедност, както можем да видим в данните на изследването на доходите на домакинствата и условията на живот (EU-SILC) .
- Безработицата намалява с увеличаване на образователната степен.
- По-високото образование се свързва с успехи и в останалите сфери на личен и обществен живот – по-ниска престъпност, по-високо ниво на здравна култура, по-широки интереси в културната сфера, по-добри родителски практики и много други.
- Наличието на средно образование е задължително условие за завършване след това на висше образование.
В заключение ще отбележим, че колкото и да се опитваме да се съсредоточим върху безспорно важните въпроси за качеството на образованието, остава нерешен проблемът, че и идеалната система е безсмислена, ако просто липсват ученици.
Текстът е публикуван в сайта на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още икономически новини – четете тук
