Колумбия, известна по целия свят като един от основните производители на изумруди с висока стойност, не само че се гордее с това, но и отчита важността им в икономиката ѝ, редом с златото, суровия петрол и кафето.
Процесът на образуване на изумрудите се случва дълбоко в земната кора под влияние на високи температури и налягания, като научаваме по време на нашето посещение в Музея на изумрудите в Богота. Този музей представя историята на извличането на изумрудите и разнообразие от образци. По-интересно за нашата българска туристическа група е, че музеят е по-малък от голямия бижутериен магазин на първия етаж.
Като част от нашият маршрут, минаваме покрай стъклени витрини, пълни с изящни бижута, изработени от злато и сребро и инкрустирани с изумруди с различни размери и оттенъци. Независимо дали става дума за търговски уловка или не, много хора не могат да устоят на привлекателността на тези уникални кристали и остават с поне един красив накит.
Камъчетата, които са по-дълбокозелени, са и по-скъпи. Търговците обясняват, че наситеността на цвета е важен индикатор за стойността на изумруда. Също така, всеки камък е уникален, тъй като само при образуването си той получава различни включвания. Ако видите изумруд без несъвършенства, знайте, че той е синтетичен. В природата рядко ще откриете съвършенство. Имате уникат, който не може да бъде повтарян, подчертават бижутерите, говорейки за предимствата на продуктите си.
Смарагдът (изумруд) е форма на минерала берил. Неговият яркозелен цвят се дължи на наличието на хром и ванадий. Цветът на минералите е първият аспект, който ни привлича. Зеленият цвят символизира пролетта и надеждата, носейки усещане за живот. Според Светла Старирадева, главен уредник в Националния музей „Земята и хората“, от над 6000 познати минерала, около 900 са с зелен цвят или различни нюанси.
В музея в момента има временна изложба, в която присъстват смарагди от различни места, включително Бразилия, Мозамбик, Русия и знаменитите находища, свързани с египетската царица Клеопатра. Могат да се видят и множество други минерали, образувани през различни геологически етапи при различни условия, но свързани помежду си благодарение на зеления нюанс.
Според Старирадева, добивът на изумруди взема своето начало от находищата на Клеопатра в Древен Египет.
Легендите разказват, че индийците били първи, които научили начините за обработка на камъка, изискваща абразив. В Бразилия също има значителни находища, но именно в Колумбия се среща зелен оттенък с лек синкав блясък. Колумбийците твърдят, че тези цветове са символ на тяхната страна – Карибския басейн и джунглите, споделя Светла Старирадева.
Например, желязото добавя жълтеникав нюанс, „разсейва” цвета и камъка не е толкова ценен.
Скъпоценните камъни са и инвестиционна възможност, макар и не толкова разпространена, както имоти или злато. За това обаче са необходими специализирани познания относно характеристиките им.
„Стойността на активи като скъпоценните камъни идва от тяхната рядкост и естетика, които, ако се опознаят добре, могат да донесат не само доход, но и различни предимства”, коментира Макс Баклаян, основател и изпълнителен директор на „Тавекс“ (Tavex).
„Недавни изследвания на спестовните навици на българите, в които участвах с Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), показват, че много малък процент от българите инвестират в скъпоценни камъни, под 0.1%. Това е лесно обяснимо, тъй като, подобно на инвестирането в изкуство, изисква се добро разбиране на пазара, както и умение да се различават фалшивите камъни от истинските. Затова наблюдаваме и повишен интерес към стандартизирани продукти, каквито са злато, сребро и впоследствие платина”, добавя той.
В България няма находища на изумруди, но се срещат намерени камъни, образувани при специфични условия.
В музея „Земята и хората“ се провеждат и изследвания на камъни, притежание на физически лица. Според експертите, те са усвоили технологиите за производство на синтетични изумруди, имитиращи естествените процеси – високите температури и налягането, за да създадат идеални камъни. Но съществуват и камъни, произведени от остатъци от естествени изумруди, които остават след шлифоването. Тези остатъци се събират и „пресоват” наново. Така получаваме кристал, който е практически без дефекти и е значително по-евтин, обяснява Светла Старирадева. В музея е представен такъв камък, закупен в Япония.
В Колумбия основните три мини за изумруди, от които идва значителна част от продукцията, са Музо, Чивор и Коскуез. Правителството притежава повечето от територията, отдавайки мините под наем, но съществуват и частни находища.
Историята на добива на изумруди е дълга и включва робски труд, жестоко отношение, незаконен добив и въоръжени конфликти, известни като „зелени войни“.
Най-високата стойност имат смарагдите с леко синкавозелен оттенък в среднотъмен тон и силна до ярка наситеност. Най-често кристалите са малки, с призмна форма, с дължина между 2-5 см и ширина 1-1,5 см, допълва старирадева. По-големите кристали обикновено са полупрозрачни до непрозрачни. Включванията в камъка потвърдена естествения му произход.
Смарагдът е познат от времето на древните египтяни и вавилонците. Най-ранната известна мина се намира в планинската долина Уади Сикайт в източната пустиня на Египет и се смята, че добивите са започнали през първи век пр.н.е. Римляните наричали зелените камъни смарагдус, а района – Смарагдовата планина, които били известните изумрудени мини на Клеопатра.
Днес Колумбия е най-големият производител на изумруди в света, произвеждайки най-висококачествените смарагди с интензивен синкавозелен цвят. Сходно качество се среща и в находищата на Източна Африка: Замбия, Танзания и Зимбабве. Работят се и находища в Бразилия, Русия, Мадагаскар, Пакистан, Афганистан и Южна Африка.
Според експертите, в България са известни две места с находища на изумруди – Урдините езера в Рила и района на село Югово в Централните Родопи. Откритията при езерата датират от 1956 г., а през 1985 г. мястото е обявено за първия защитен минераложки природен обект в страната.
