Нека да не бъркаме технологията за приемането на бюджета с философията му и заложените в него параметри. Това призова в интервю пред БНР министър-председателят Росен Желязков, като уточни, че по правилата на Народното събрание оттеглянето на бюджета след първо гласуване може да стане само с решение на парламента.
„Ако се започне процедурата отначало, това означава, че ще загубим около два месеца само в процедури. Това предполага да изготвим удължителен бюджет, който да се прилага през 2026 г. Т.е. удължителен бюджет да действа през най-сложния, комплексен период на следващата година, когато ще тече двойното обръщение на лева и на еврото през януари. Това е системен риск. Затова нашето разбиране е, че може да се получи по-оптимален бюджет, което може да стане с изменителни доклади между първо и второ гласуване, ако Тристранният съвет – правителство, синдикати и работодатели – постигнат съгласие по общите параметри. … Ако консенсусът е да работим с удължителен бюджет за 2025 г. и той е по-приемлив, това също е вариант“.
Желязков подчерта:
„Ако се разберем по параметрите, дали ще бъде оттеглен, дали ще бъде в ход изменен с доклади, това е субстанцията. Ние в момента гледаме кое е важното, около което трябва да се обединим“.
Ако насложим желанията в момента, това означава по-малко приходи и повече разходи, изтъкна той.
„Добре е, че в момента имаме разговор и с работодатели и със синдикати. И този разговор ще доведе до някакъв консенсус. Ще видим дали този консенсус ще удовлетвори и политическите амбиции на опозицията“.
Според премиера сме станали свидетели на първите в историята протести срещу бюджет, в който има значително увеличение на социалните плащания:
„Не са социални протести като през 96-97 г., когато очакванията от бюджета са за повече разходи и социална защита. Бюджет 2026 не е нито ляв, нито десен. … Протестите обединиха доста необединими групи. Там имаше хора, които протестират срещу еврото, имаше хора, които протестират за повече Европа, за повече либералност, имаше хора, които протестират за повече консерватизъм, протестират за системни, а и други за антисистемни политики. Има и поколенчески разминавания – протест на младите, които са типичният генерационен изблик срещу статуквото или срещу консервативното. Такива групи, които са там, защото не харесват властта като такава“.
Съотношението на БВП към дълга расте, защото има повече разходи, които основно са за социални плащания, подчерта той:
„Ако има консенсус в обществото, че ролята на държавата е да увеличи преразпределението, както е във всички европейски държави, ние сме държавата с най-нисък процент на преразпределение, тогава се поставя въпросът за повече социални разходи, което означава повече приходи, които основно са данъчни приходи. Финансисти и икономисти, а и работодателите, преди да бъде внесен бюджетът, в разговорите тогава предлагаха да се помисли за увеличаване на ДДС. Ние през 2026 г. категорично не можем да позволим това, защото ще е елемент, който би стимулирал инфлационните процеси. Ще чуем всички предложения, които могат да осигурят увеличение в приходната част, но не мисля, че в момента обществото ще приеме намаляване на разходната част на бюджета“.
„Уверих Атанас Зафиров, че техните основни постановки в бюджета по отношение на социалните ангажименти ще бъдат запазени“, каза премиерът.
Преди дни председателят на БСП и на „БСП – Обединена левица“ и вицепремиер Атанас Зафиров каза, че ако няма възможност да бъдат продължени социалните политики, „БСП – Обединена левица“ ще преосмисли участието си в управлението. Не мисля, че ролята, мястото и авторитета на БСП са застрашени, каза още Желязков.
„По принцип БСП от началото направиха нелесен избор да бъдат част от правителството, защото, бидейки в лявата част от политическия спектър, когато трябваше де приемат десни мерки, да подкрепят позицията на България за войната в Украйна, както и за въвеждането на еврото, тяхната позиция трябваше да бъде защитена. Като социалистическа партия БСП настоява и съвсем прагматично защитава тези свои тези“, добави Желязков.
Българският парламент не поставя различни условия, а настояваме да се спазват договорените предпоставки Република Северна Македония (РСМ) да започне преговори за членство в Европейския съюз, каза Желязков.
„Не мисля, че изобщо има такъв разговор, допълни той. Ние с тях нямаме двустранни неуредени взаимоотношения, имаме договор за добросъседство и подписан протокол към него, а това, че протоколът е атакуван пред Конституционния съд на РСМ, е част от вътрешно-политическата хореография, която се изпълнява в Скопие, в това число и пред очите на Европейския съвет“, допълни Желязков.
„България не изразява друга позиция, освен позицията на Европейския съвет – да се впишат промените в Конституцията и да се съобразяват всички, предвидени в протокола положения, които са част от компромисното предложение от 2022 г. Ние не поставяме никакви различни условия от приетото предложение от 2022 г. Ако властите в Скопие искат да бъдат част от ЕС, трябва да минат по този път, което е част от позицията на самия Европейски съюз спрямо Скопие“, допълни Росен Жлязков.
На въпрос дали е възможен допълнителен двустранен протокол между България и РСМ, който по някакъв начин да даде гаранции на Скопие, че няма да има повече „спирачки“, премиерът каза, че по-голяма гаранция от единодушно решение на българското Народно събрание не може да има.
„За колегите от Скопие трябва да е ясно, че ние стоим на тази позиция, защото тя е принципна. Няма да променим нищо нито по отношение на превръщането ѝ в двустранен спор, нито в търсенето на невидими въздействия и взаимодействия с основни политически играчи по света“, допълни Желязков.
