Висшият гръцки съдия Екатерини Сакеларопулу по всяка вероятност ще се присъедини към малката група жени, начело на някои от страните в Европейския съюз, когато бъде утвърдена за президент днес. След като нейната кандидатура бъде одобрена от парламента, 63-годишната Сакеларопулу ще бъде първата жена в Гърция, заемаща предимно церемониалния пост.
Ето и другите жени лидери в ЕС, различни от кралиците.
Меркел – другото име на думата „власт“
Ангела Меркел стана първата жена канцлер на Германия, когато бе избрана през 2005 г. и оттогава ръководи най-голямата икономика в Европа, като спечели четвърти четиригодишен мандат през март 2018 г.
Тя обаче беше отслабена на законодателните избори през 2017 г., когато нейният консервативен блок ХДС /ХСС регистрира исторически нисък резултат. Отне пет месеца, за да се сформира коалиционно правителство.
65-годишната Меркел е определена от списание „Форбс“ за „най-влиятелната жена в света“ няколко пъти. Тя ще се оттегли през 2021 година.
Серия от първи
Белгия: През октомври 2019 г. крал Филип избра 44-годишната франкофонска либералка Софи Уилмс за временно изпълняваща длъжността министър-председател – първата жена, заемаща този пост. Разноговорящото кралство обаче няма напълно функциониращо правителство. Последната коалиция се разпадна през декември 2018 г. и преговорите за нова изпълнителна власт зациклиха.
Хърватия: Консервативната Колинда Грабар-Китарович, 51-годишна, беше избрана за президент през януари 2015 г. – първата жена в Хърватия, която зае основно церемониалната позиция. Но на 18 февруари тя предава властта на социалдемократа Зоран Миланович, който спечели изборите през януари.
Естония: Бившият одитор на ЕС Керсти Калюлайд, 50-годишна, стана през октомври 2016 г. първата жена-президент на балтийската държава, избрана от парламента за главно церемониалната роля.
Словакия: Либералният адвокат и лидер на кампания срещу корупцията Зузана Капутова, на 46 години, встъпи в длъжност през юни 2019 г. като първата жена-президент на Словакия. Политическа новачка, тя с лекота пребори кандидата на управляващата партия на изборите през март.
Власт и младост
Дания: Лидерът на социалдемократите Мете Фредериксен стана министър-председател през юни 2019 г. след парламентарни избори. На 41 години тя стана най-младият премиер в историята на страната.
Първата премиерка на Дания беше Хеле Торнинг-Шмид, също от социалдемократите, която беше на поста от 2011 до 2015 г.
Финландия: Социалдемократката Сана Марин през декември 2019 г. на 34-годишна възраст стана най-младият министър-председател в света – поне до януари 2020 г. Тогава австриецът Себастиан Курц положи клетва на 33-годишна възраст с втори мандат като ръководител на правителството.
Марин е третата министър-председателка на Финландия.
Властта на жените в Европа, но не в ЕС
На други места в Европа, но извън ЕС, други жени, които в момента са на власт, са: министър-председателката на Норвегия Ерна Солберг; премиерката на Исландия Катрин Якобсдотир; президентката на Грузия Саломе Зурабишвили; и сръбската премиерка Ана Бърнабич.
