Работещите жени в Европейския съюз (ЕС) имат средно 13% по-ниски доходи от мъжете за сравними позиции. Само в Люксембург жените и мъжете получават равни заплати, като жените дори предвиждат малко предимство. Това съобщи Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби (ЕЖЛ) и основател на Българската платформа на ЕЖЛ. Средната годишна заплата на жените у нас е с около 20% по-ниска от тази на мъжете, а тази разлика е относително постоянна от 2008 до 2022 г. Според Балабанова, жените в България получават между 79% и 82% от заплатите на мъжете.
Данните произлизат от изследване, проведено от Българската платформа на ЕЖЛ с помощта на екип на института „Зангадор“, обхващащо периода 2008-2022 г. Балабанова подчерта, че резултатите потвърдиха, че средната годишна заплата на жените е по-ниска от тази на мъжете в целия сектор на икономиката.
Жените в България и представителството им в правителството
Най-високи различия в заплащането са открити в сфери като финанси и застраховане, здравеопазване и социална работа, култура и спорт, преработваща промишленост и др. Най-малко разлики съществуват в селското и горското стопанство, производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, транспорт и управление.
Балабанова отбеляза, че в две икономически области жените печелят повече от мъжете. В административните предлагания и спомагателните дейности, средната годишна заплата на жените е между 101% и 121% от доходите на мъжете. В строителството жените получават между 98% и 113% от заплатите на мъжете, добави тя.
Според анализа, един от секторите, в който разликите в заплащането се увеличават между 2008 и 2022 г., е хотелиерството и ресторантьорството, където заплатите на жените спадат от 84% до 79% спрямо доходите на мъжете. Секторът на финансовите услуги също отчита спад – от 71% на 61%.
Сектори, където разликите в заплащането между половете намаляват, включват производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия, транспорт и образование.
Освен заплащането, Българската платформа на ЕЖЛ изследва правата и ролята на жените при вземането на решения в икономиката и социалната сфера, включително относно климатичните промени. Организацията изрази притеснение, че в правителството „Желязков“ има само един министър – Теменужка Петкова. Статусът на жените в кабинета е бил поставен под въпрос в отворено писмо, писано след формирането на новото правителство. Балабанова отбеляза, че с само една дама в кабинета, интересите на жените няма как да бъдат адекватно представени и защитени. Тя напомня, че и в 66-ия кабинет на България, управлявал 1947-1949 г., също е имало само една жена, което показва, че 75 години по-късно ситуацията е идентична.
При вземането на икономически решения, жените в България остават недостатъчно представени, като статистиката показва, че делът на жените в управителните съвети на най-големите компании е спаднал от 19% през 2023 г. на 18% през 2024 г. Това е 16 процентни пункта по-ниско от средната стойност за ЕС.
Тенденции в Европа и индексът на равенство
„Въпреки известни подобрения, жените в Европа все още страдат от неравенства по отношение на заплатите, участието в трудовия пазар и възможностите за заемане на ръководни позиции“, коментира Балабанова. Тя подчерта, че Европейският институт за равенство между половете (EIGE) предоставя важна информация и анализи относно равенството между половете, публикувайки годишен „Индекс на равенството в ЕС“. Този индекс измерва разликите между половете в шест основни области: работа, доходи, образование, свободно време, сила и здраве, и съдържа 31 индикатора. Скала от 1 до 100 е използвана, където 1 означава пълна неравнопоставеност, а 100 – пълно равноправие.
„В момента нивото на равенство в ЕС е 71 точки от 100, което показва бавен напредък. В сравнение с 2023 г. увеличението е минимално – 0,8 точки“, обясни Балабанова. България получава 64,5 точки от 100 по Index index, което е с 6,5 точки по-ниско от средния резултат за ЕС, посочи тя.
Индексът също така показва, че трудовата заетост на жените в ЕС се е увеличила, въпреки че разликата в доходите между половете остава ясна, посочи президентът на ЕЖЛ. Балабанова отбеляза, че традиционно се смята, че жените трябва да поемат отговорност за деца и домакинство, което, по нейните думи, ограничавало професионалното им развитие. „Близо 33% от жените в ЕС, които искат да работят, но не го правят, посочват, че причина за това са задълженията за грижи“, добави тя.
Полови стереотипи и сексизъм
Една от темите, по които в момента работим, е свързана с половите стереотипи и сексизма в България, каза Илиана Балабанова. Планира се провеждането на изследване за сигнали до Съвета за електронни медии (СЕМ) за един от реалити форматите в българския ефир. ЕЖЛ следи и за прилагането на законодателството в синхрон с приетата през 2024 г. Директива на ЕС за насилието срещу жените и домашното насилие.
От януари 2025 г. работим по проект „Умения и капацитет за защита на правото на равнопоставеност“. През следващите десет месеца ще разработим обучителни модули, насочени към изграждане на капацитет и знания относно правото на майчинство и закрила от полово базирано насилие сред нашите организационни членове, активисти и партньори“, заяви Балабанова. По този начин ще се развият познанията в две важни области на правото на равнопоставеност и ще се изградят нови умения за справяне в различни правни ситуации, посочи тя.
